Тери Гудкайнд - Дългът на костите

Томас разпалено посочи нещото, което Зед беше издигнал на другия бряг на реката.

— Ами това? Ако някой се залута в тъмното и се блъсне в него? Би означавало да попадне в лапите на смъртта!

— Не само в тъмното. След като се стабилизира, стената няма да се вижда дори денем. Ще трябва да поставим стражи, които да държат хората далеч от тук. Ще опразним земите около границата и ще поставим тук засилена охрана, за да няма пострадали.

— Охрана ли? Значи искаш да кажеш, че ще създадеш специални отряди за граничен надзор?

— Да! — повдигане на вежда. — Добре го каза — граничен надзор.

Хората наоколо притихнаха, всеки искаше да чуе думите на магьосника. Настроението се бе променило. Тежката задача, която им предстоеше, извика сериозност на лицата им. Аби не можеше да си представи място, където да няма магия, но знаеше, че някои хора силно го желаят.

Томас най-сетне кимна.

— Мисля, че този път си прав, Зед. Понякога се налага да служим на хората, като не им служим.

Останалите измърмориха нещо в знак на съгласие, макар също като Аби да бяха на мнение, че решението не е особено радостно.

Зед се изправи.

— Значи решено.

Извърна се и обяви пред тълпата края на войната, както и идеята за последващото разделение, имащо за цел да удовлетвори дългогодишните настоятелни молби на хората, които не желаят на живеят сред магия. За тях щеше да бъде създадена една страна, отвъд Средната земя.

Докато всички разпалено започнаха да обсъждат перспективата да се живее в тайнствена и екзотична страна, където не съществува магия, или пък избухваха в радостни възгласи, ознаменуващи края на войната, Аби прошепна на Джана да остане за малко при баща си. Целуна малката и се възползва от момента да отведе Зед встрани.

— Зед, може ли да поговорим, искам да те питам нещо.

Той й се усмихна и като я хвана под ръка, я поведе към малката й къщурка.

— Искам да нагледам дъщеря се, да вървим.

Аби протегна едната си ръка към Майката Изповедник, с другата хвана Делора и ги поведе към къщата. И те имаха право да чуят това.

— Мога ли да те попитам какъв бе дългът, който баща ти е имал към майка ми? — рече тя, след като влязоха в къщата.

Той повдигна вежда.

— Баща ми не е дължал нищо на майка ти.

Аби не можа да скрие объркването си и смръщи чело.

— Но нали това бе дълг на костите, предаден от баща ти на теб и от майка ми на мен?

— О, че беше дълг, това е вярно, но не бе към майка ти, а от нея.

— Какво! — попита Аби изумена. — Какво искаш да кажеш?

Зед се усмихна.

— Когато майка ти е раждала, е имало усложнения. И двете сте щели да умрете. Баща ми я е спасил с магия. Хелза го е помолила да спаси и теб. За да те задържи в света на живите, далеч от прегръдката на Пазителя, без да се замисля за собствената си безопасност, той е отишъл доста по-далеч, отколкото се е очаквало от един магьосник.

Като чародейка майка ти е разбрала какво му е коствало и как е спасил живота ти. Знаела е много добре какъв огромен риск е поел. В знак на благодарност тя се е заклела в дълг към баща ми. Когато тя умря, този дълг се прехвърли на теб.

Ококорила широко очи, Аби се опита да асимилира току-що чутото. Майка й никога не й бе споменавала нищо за този дълг.

— Значи… значи искаш да кажеш, че аз съм тази, която трябва да ти изплати дълга? Че дългът на костите тежи на моите плещи?

Зед отвори вратата към стаята, където спеше дъщеря му и я погледна с усмивка.

— Дългът ти е изплатен, Аби. Гривната, подарък от майка ти, беше изтъкана от магия, която те свързваше с него. Благодаря ти, че спаси живота на дъщеря ми.

Аби погледна Майката Изповедник. Наистина бе голям фокусник.

— Но защо ми помогна, след като аз съм ти била длъжница, а не ти?

Зед сви рамене.

— За нас самият акт да помагаме на другите носи удовлетворение. Не знаем как, не знаем дали нещо ще ни бъде възвърнато. Наградата ни е в самата помощ, нищо друго не ни е нужно.

Аби се вгледа в красивото малко момиченце, което спеше в стаята отзад.

— Благодарна съм на добрите духове, че съумях да помогна за запазването на такъв живот в този свят. Може и да не притежавам дарбата, но виждам, че тя ще стане важна личност не само за теб, но и за другите.

Зед се усмихна дяволито, без да откъсва очи от спящата си дъщеря.

— Бих казал, че притежаваш пророческа дарба, скъпа, защото дъщеря ми вече изигра своята роля за прекратяването на войната и по този начин спаси живота на много хора.

Делора разпалено посочи към прозореца.