Тери Гудкайнд - Дългът на костите

— Фокусник — каза Майката Изповедник. — Така му викаме.

— Не бих казал, че сте много мили — избоботи Зед и пристъпи напред.

— Но… Как е възможно? — Аби притисна слепоочията си с пръсти. — Не разбирам.

Зед вдигна ръка към тялото, отпуснато безжизнено край задната врата. Беше Мариска.

— Когато ни разведе из къщата първия път, поставих някои капани — обясни Зед. — В случай, че влезе човек с лоши намерения. Старицата си изпати именно от тях, тъй като бе дошла с намерение да навреди на дъщеря ми — да я отвлече в съня й.

— Искаш да кажеш, че всичко е било само илюзия? — Аби не можеше да повярва. — Но защо постъпи така жестоко? Как можа?

— Аз съм този, комуто трябва да си отмъщават. Не исках дъщеря ми да плаща цената, която майка й вече веднъж заплати. След като заклинанието ми уби жената, която се опита да ми отнеме малката, можех да използвам нейното видение, за да допълня измамата. Врагът познаваше тази жена, знаеше, че тя работи за Анарго. Използвах онова, което те очакваха да видят, за да ги убедя да обърнат на бяг и да оставят пленниците.

Направих смъртно заклинание, за да си помислят, че дъщеря ми е убита пред очите им. Направих го, за да я защитя именно от това. Врагът помисли, че тя е мъртва. Това гарантира сигурността й.

Чародейката го изгледа изпод вежди.

— Ако беше който и да е друг магьосник, Зедикус, и при каквито и да е други обстоятелства, щях да се погрижа да ти бъде потърсена отговорност за хвърляне на мрежа като смъртното заклинание. — В следващия миг лицето й грейна в усмивка. — Отлична работа, Първи магьоснико.

Офицерите наоколо изгаряха от любопитство да разберат какво се е случило.

— Днес няма да има битка — провикна се Зед към тях. — Току-що сложих край на войната.

Всички изригнаха в неподправена радост. Аби си помисли, че ако Зед не беше Първият магьосник, щяха да го вдигнат на раменете си. Явно хората, чиято работа е да се бият за мира, най-добре знаеха цената му.

Магьосникът Томас, сега по-смирен от всякога, се покашля.

— Зорандер… Направо не мога да повярвам на очите си. — На лицето му най-сетне се изписа познатата намръщена гримаса. — Но част от хората са почти пред бунт срещу магията. Когато мълвата за това, което си сторил, се разпространи, нещата ще станат още по-страшни. Исковете за прекратяване на магията се увеличават ден след ден, а сега ти подклаждаш яростта. След всичко, което стори, можем да очакваме бунтът да избухне всеки миг.

— Настоявам да ми обясниш защо не се движи — изръмжа Делора към него. — Искам да знам защо просто си седи една такава зелена и застинала.

Зед не я чу, вместо това се обърна към стария магьосник.

— Имам една работа за теб, Томас.

Той повика с ръка няколко офицери и сановници от Ейдиндрил и изведнъж станал сериозен, обходи всички с очи.

— Имам работа за всички вас. Хората с право се боят от магията. Днес станахме свидетели на смъртоносна и опасна магия. Разбирам страха им. В знак на уважение към него смятам да удовлетворя това тяхно желание.

— Какво! — прихна Томас. — Не можеш да сложиш край на магията, Зорандер! Дори ти не си способен да извършиш подобно нещо.

— Няма да сложа край, а ще отделя едно място, където ще може да се живее без магия. Искам да сформирате официална делегация, достатъчно голяма, че да обиколи надлъж и нашир Средната земя, разпространявайки моето предложение. Всички, които са готови да напуснат света на магията, могат да се преселят в земите на запад. Там ще могат да започнат нов живот, далеч от магията. Аз ще се погрижа тя никога да не смути спокойствието им.

Томас разпери ръце.

— Как можеш да обещаеш подобно нещо!

Зед посочи стената от зелен огън, която продължаваше да расте към небето.

— Ще издигна втора стена на смъртта, през която да не може да се минава. Зад нея ще се живее в страна, лишена от всяка магия. Там хората ще могат да живеят спокойно и далеч от магията.

От вас искам да се погрижете тази новина да достигне до всяко кътче на Средната земя. Хората ще имат време до пролетта, за да се преселят на запад. Томас, ти ще се погрижиш сред тях да няма нито един, роден с магията. Разполагаме с книги, с помощта на които можем да прочистим мястото от всякакви следи от магия. Ще им гарантираме, че няма да има магия.

Напролет, когато всички желаещи са се заселили в новата си родина, аз ще ги отделя от магията. С един замах ще удовлетворя голяма част от петициите, които идват при нас — хората ще могат да живеят живот без магия. Нека добрите духове бдят над тях. И дано никога не съжаляват за това, че съм изпълнил желанието им.