Лей Грийнууд - Дейзи

— Зная, че си все още разстроена заради Кокрейнови… — започна Тайлър…

— Няма да отлагам омъжването си за теб заради това — каза Дейзи.

— Може би малка сватба само с най-близките — предложи Лаура.

— Днес? — полита Хен с надежда.

— Скоро — обеща Дейзи.

— Сега мисля, че е време да ги оставим сами — каза Лаура, като хвана съпруга си за ръката и го помъкна към вратата.

— Но те толкова бавно стигат до същината — възпротиви се той.

— Мисля, че вече са там.

— Най-добре да е така. Че както са я подкарали, можеш да родиш още едно дете, преди да се оженят.

— Не и като съм сама.

Хен тръгна след жена си, после се обърна. Бръкна в палтото си и извади един плик:

— Зак ти праща това.

— Това парите, които открадна, ли са? — понита Дейзи.

Хен утвърдително кимна:

— Спрял е в Санта Фе, преди да тръгне за Нови Орлеан. Явно печалбите са били добри. — Погледът му се премести върху вратата на спалнята. — Ще очаквам от вас предложение за сватбени планове, когато изляза от там. — Той изчезна зад вратата.

— Е? — каза Тайлър, като се обърна към Дейзи.

— Искам да се оженим веднага щом всичко бъде уредено. Искам вуйчо ми и братовчед ми да присъстват на сватбата.

Тайлър се настани до Дейзи. Очевидно имаше свои собствени планове за следващите минути.

Дейзи лекичко се отдръпна от него. Трябваше да вижда очите му:

— Имам една молба — каза тя, но като видя как Тайлър се стегна, побърза да продължи. — Ти се отказа от златните мини заради мен. Зная, че смяташе да използваш тези пари за построяването на хотелите, така че искам да вземеш парите, които дядо ми е оставил.

— Не. — Отговорът на Тайлър беше кратък и категоричен.

Не беше очаквала, че той ще се съгласи, но не разбираше изражението на очите му. То беше почти отбранително.

— Тогава предполагам, ще трябва да те следвам навсякъде из тези проклети планини, докато намериш злато. Не мога да кажа, че с нетърпение очаквам да живея в колиба, но няма да е чак толкова зле, стига да няма снежни бури.

— Би ли го направила заради мен? — понита замаяно Тайлър.

— Била съм щастлива единствено когато съм била с теб — призна си Дейзи. — Ще те следвам където и да отидеш.

— Ами свободата ти?

— Лаура ме уверява, че сега е по-свободна, отколкото преди.

— Значи се пазариш за по-добро положение?

— Пазаря се за единственото положение, което искам, ако все още искаш да се ожениш за мен.

— Трябва да ти призная нещо — каза след кратко мълчание Тайлър. — Вече намерих златото.

— Кога? Как?

— Оставих Уили Мозел на моя участък. Очевидно, още първата лопата, която е вкарал в земята, е ударила златоносния слой. Хен и Мадисън вече продадоха участъка за повече пари, отколкото ми трябват за хотелите.

— Значи изобщо нямаш нужда от моите пари.

— Имам нужда от съдружник — каза Тайлър. — Някой, с когото да деля отговорността.

— Какво искаш да кажеш?

— Всеки от нас влага половината пари. И двамата имаме равен глас при вземането на решения.

— А когато не сме съгласни?

— Ще се редуваме или ще играем на канадска борба, за да видим кой ще надделее.

© 1995 Лей Грийнууд

© 1996 Анелия Маринова, превод от английски

Leigh Greenwood

Daisy, 1995

Сканиране: ?

Начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: ultimat, 2009

Издание:

Издателство „Калпазанов“, Габрово, 1996

Редактор Мая Арсенова

Коректор Юлия Бързакова

Оформление на корицата: Полипрес ООД

ISBN 954-17-0131-0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10268]

Последна редакция: 2009-01-30 12:04:39