Лей Грийнууд - Дейзи

За Франк беше голям шок да се изправи лице в лице с Дейзи Сингълтън. Въпреки че все още размишляваше над провала си и обидните забележки на Регис Кокрейн, той беше решил, че е време да тръгва за Монтана. Трябваше да си признае, че се е провалил, но щеше да предизвика съдбата, ако пак се опита да я убие.

Тя твърде надълбоко се беше замесила със семейство Рандолф. Откакто се върна в града, беше чул много за това име, достатъчно, за да го убеди да тръгне на север. Лош късмет беше, че тя го видя точно когато вървеше към конюшнята.

Трябваше да се обърне и по най-бързия начин да изчезне в първата пресечка, но изненадата му беше голяма и не можеше да разсъждава нормално. Не знаеше какво го накара да стреля по Дейзи. Отново не беше улучил, но това нямаше значение. Сега двамата Рандолф знаеха как изглежда.

Франк облекчено забеляза, че Хен Рандолф не носи пистолет. Ако носеше, то тогава той, Франк, щеше вече да е мъртъв, — но той с огромна изненада забеляза, че Тайлър е също толкова бърз. Куршумът го улучи в бедрото малко над коляното. Той закуцука по уличката, като трескаво търсеше място, където да се скрие, убежище, където може да остане и да извика лекар. Раната не му се струваше опасна, но той бързо губеше кръв. А с нея — и силите си. Нямаше да може да тича още дълго.

Тогава реши да отиде в офиса на Регис Кокрейн. Този кучи син го беше забъркал в тази каша. Може да го скрие, докато престанат да го търсят. Никой няма да се сети да го търси в единствената банка в града.

— Върви след него — молеше Дейзи Хен. — Ти си този, който е добър стрелец.

Хен продължаваше да я влачи по улицата настрани от разговарящите наблюдатели на разигралата се сцена. Той дръпна палтото си настрани, за да покаже, че няма оръжие.

— Не мога да му помогна невъоръжен.

— Но не можеш да го оставиш сам.

— Нямам и намерение. Но първо ще те придружа до хотела.

— Ще дойда с теб.

— Не, няма — каза Хен и Дейзи не се съмняваше, че няма да я вземе. — Имам намерение да помогна на Тайлър, но няма да рискувам живота и на двама ни заради някаква жена, която не знае какво иска. — Стигнаха до портата на хотела. Хен бързо я поведе нагоре и се качиха по стълбите. — Направи така, че тя да не напусне тази стая, докато не се върна — каза той на стъписаната Лаура. — Ако трябва, заключи я. — Той изчезна в спалнята.

— Какво се е случило? — попита Лаура. — Тайлър не е убил Гай Кокрейн, нали?

— Не. Видях човека, който се опита да ме убие — обясни Дейзи. — Тайлър тръгна след него.

Хен излезе от стаята, като преглеждаше оръжията си. Лицето на Лаура пребледня.

— Не мога да оставя Тайлър да се изправи срещу онзи мъж сам. Не и след това, което направи за мен в Сикамор Флетс.

— Зная — каза Лаура, но Дейзи забеляза как стисна ръцете си толкова силно, че кокалчетата й побеляха.

— Няма да се бавим много. Тайлър вече го рани. Къде са момчетата?

— Разреших им да си играят на площада.

— По дяволите! — ядоса се Хен и целуна жена си, преди да тръгне.

— Няма ли да направиш нещо? — попита Дейзи, когато Лаура й обърна гръб.

— Да. Ще седнем и ти ще ми кажеш всичко, което се случи днес. И не пропускай дори една думичка.

— Но Тайлър и съпругът ти са там някъде. Този човек може да ги убие.

— Зная. Точно затова трябва да говориш и говориш, докато те се върнат.

— Но няма ли да му помогнеш?

— Най-добрият начин да помогна на съпруга си е да му вярвам. — Тя седна, но Дейзи не можеше да стои на едно място:

— Не мога да седя тук и нищо да не правя.

— Можеш да чакаш. Много често това е най-доброто нещо, което една жена може да направи.

Тайлър вървеше из лабиринт от тесни улички, които се виеха сред разпадащи се сгради. Дебелите им стени и малкото прозорци и врати успешно изолираха звука. Малцина бяха чули изстрелите. Никой не беше виждал ранен мъж да притичва. Започваше да се опасява.

Продължаваше да обикаля същите улички, като знаеше, че убиецът трябва да е минал поне по една от тях, че трябва да има следа, стига да може да я види. Тогава видя капката кръв. Малко по-нататък видя друга. Нямаше нужда от повече следи. Знаеше, че убиецът е тръгнал към сградата на банката.

Франк успя да стигне до задния вход на банката, преди силите му да го напуснат. Облегна се на грубата стена на сградата, дишаше запъхтяно и неравно, очите му се въртяха на всички посоки, за да види дали някой не го е видял.

Кървеше много силно. Трябваше да го прегледа лекар, и то скоро. Отвори задната врата и направо падна през нея. Банката беше затворила малко преди това. В началото не видя никой. После видя Регис Кокрейн да наднича през предния прозорец, очевидно, за да открие причината за изстрелите.