Лей Грийнууд - Дейзи

— Не зная. Не мога да преценя.

— Пристигнахме у вас в девет и половина — каза Тайлър ядосан от неспособността на Адора да си спомни събитията само отпреди няколко часа. — Колко време стоя при теб?

— По-малко от половин час.

— Тогава значи са тръгнали около десет часа. Това им дава приблизително два часа преднина. — Тайлър промърмори някакво проклятие. — Сега може да са в Берналило.

— Взеха колата — каза Адора. — Едва ли са стигнали и до ранчото.

— Сигурна ли си, че Дейзи каза, че ме обича? — попита Тайлър.

— Обича те, откакто я доведе от онази планина — каза Адора.

Тайлър тръгна към вратата:

— Ще се върна довечера и Дейзи ще е с мен. Гай Кокрейн ще има късмет, ако не го погреба някъде по пътя.

— Не наранявай Гай — помоли го Адора. — Той толкова се страхува от татко, че ще направи всичко, което той заповяда, но истински обича Дейзи.

Имаше поне нещо общо между тях, помисли си Тайлър, докато тичате надолу по стълбите, като взимаше по две стъпала наведнъж. Този път той възнамеряваше да убеди Дейзи да се омъжи за него, а Гай Кокрейн, проклети да е страхливата му душа, просто му беше дал средството, което му трябваше.

— Дейзи, не можеш да ме изоставиш така. Трябва да ме пуснеш.

— Защо? Ти възнамеряваше да ме вържеш за по-сигурно.

Дейзи поведе коня си извън корала и го върза за гредата. Гай лежеше на земята, там, където преди беше лагерът й, със завързани ръце и крака както Тайлър я беше учил да връзва телетата, преди да ги бележат.

— Не мога да дишам.

Дейзи отиде обратно до бараката, за да вземе седлото си.

— Трябваше да помислиш за това, преди да се опиташ да ме изложиш. — Тя пусна седлото на земята и вдигна одеялото. — Трябваше да разбереш, че е безсмислено. Повече от седмица бях в планината с Тайлър. Това че ще прекарам една нощ тук с теб е нищо. — Тя приглади одеялото върху гърба на коня.

— Но не можеш да ме оставиш тук. Аз никога не бих направил с теб такова нещо.

— Рио и Хесус ще се върнат довечера. Те ще те пуснат да си вървиш.

— Не можеш да ги оставиш да ме намерят в подобно положение. Ще стана за присмех в цял Албакерк.

— Няма да те пусна. Само ще се опиташ да ме задържиш тук, докато твоят човек пристигне със свещеника.

Дейзи вдигна седлото и го сложи на гърба на дорестия кон.

— Кълна се…

— Спести си думите. Никога няма да повярвам на нищо казано от теб. — Дейзи прекара каишката през катарамата и затегна скобата. Но вместо да се качи на коня, се обърна към Гай:

— Защо искаше да се ожениш за мен? И не се опитвай да ме убедиш, че е имало нещо общо с любовта. Ти никога не би отвлякъл жената, която обичаш.

— Да, бих я отвлякъл.

— Това не е любов. Това е притежание. Какво искаше?

— Нищо друго освен теб.

— Лъжеш.

— Не, не лъжа. Кълна се.

Но Дейзи не чу отговора му. Тя беше доловила лек звук от конски копита по пътя от Рио Гранде. Сърцето й бързо затупа, после още по-бързо. Можеше да бъде убиецът! Вълнението я заля, когато тя позна огромния черен кон с още по-едър ездач, който с бесен галоп приближаваше към нея.

Тайлър!

Вълната от щастие завинаги отпрати всяка мисъл да не се омъжва за Тайлър. Златото му или нейната свобода нямаха значение. В този момент тя разбра, че най-важното нещо на света беше да може да прекара остатъка от живота си с този човек. Ще трябва някак си да се разберат. Няма да е лесно, но нищо не може да е по-лошо от мъките, които претърпя през последните няколко седмици.

— По-добре се радвай, че те оставям точно в състоянието, в което си — каза Дейзи на Гай. — Вероятно това е единственото, което може да спаси живота ти.

— Какво искаш да кажеш?

— Тайлър Рандолф идва и, освен ако не греша в предположението си, той е толкова бесен, че може да те убие.

Тя се опита да не се зарадва от това, че животът на Гай е в опасност, но не успя. Имаше нужда да знае, че Тайлър е толкова бесен на Гай задето се бе опитал да я отвлече, че да гори от желание да го убие. Копнееше той да бъде толкова изплашен, че може да я загуби, и да забрави всички глупави неща, които му е казвала преди.

Тя реши, че времето за съпротива е отминало. Остави коня си и тръгна напред до мястото, където пътеката завиваше към двора. Там тя изчака, сама и неподвижна, с изправен гръб и вдигната глава.

Тайлър яздеше Найтшейд право към нея, но Дейзи не трепна. Тя беше готова, когато той скочи от седлото и я вдигна в прегръдките си. Готова беше за целувката му. Готова беше, когато я повдигна от земята. Не беше готова за това, че я потупа по дупето.