Лей Грийнууд - Дейзи

— Това е, задето си мислеше, че някога ще се отнасям с теб както баща ти, дори и да си най-заядливата жена в цялата област.

За момент Дейзи не разбра за какво говори той; след това си спомни какво беше казала на Лаура.

— Никога не съм си го мислила, не и наистина.

Тайлър й отговори с още една целувка, от която краката й се подкосиха.

— Къде е Кокрейн? — най-после попита той. — Видях следата на колата да се отбива насам и после отново да продължава по пътя. Не те е оставил тук, нали?

Дейзи здраво обви врата на Тайлър с ръце:

— Слугата откара колата до Берналило, за да вземе свещеника. — Тя кимна с глава. — Гай е ей-там.

Тайлър погледна над рамото на Дейзи. Изражението на лицето му се промени от гняв в крайна изненада. Тогава той се разсмя. Дейзи за първи път го чуваше да се смее.

— Искаш ли да го дамгосам? Мисля, че ще бъде подходящо. Най-добре ще е на гърба. Дискретно, но завинаги.

Гай изглеждаше ужасен.

— Най-добре да използваме метален подпръг. Тъй като има косми, белегът няма да е толкова голям.

— Отвържи ме — изкрещя Гай. — Изправи се срещу мен като мъж срещу мъж!

— Радвай се, че не те отвързвам — каза Тайлър, а смехът му се стопи. — Ако беше отвързан, щях да те убия.

— Не можеш — протестираше Гай, но не беше на сигурна почва. — Никой разумен човек не би го направил.

— Аз обичам Дейзи. Бих направил всичко, за да е моя.

Гай преглътна, но не каза мишо повече.

— Готова ли си да се върнеш? — попита Тайлър.

— Да — отговори Дейзи.

— Ами аз? — понита Гай, когато те се качиха на конете.

— Сигурен съм, че колата няма да се бави много — каза Дейзи. — Можеш да помолиш отчето да прочете няколко молитви за душата ти. Така пътуването му няма да бъде абсолютно напразно.

— А сега за това пътуване до Ню Йорк — започна Тайлър.

— Няма да ходя — каза Дейзи. — Имам много работа.

— Като например?

— Трябва да си построя нова къща. Не мога да продължавам да спя в палатка. След това трябва да се погрижа за къща за работниците. Не мисля, че Рио и Хесус обичат да спят в палатки, също както и аз.

— А след това?

— Спомням си, че говореше нещо за белязане на младите телета. Ще построя бентове, ще посадя дървета, ще изкопая кладенци…

— Нещо друго? — попита Тайлър с блеснали очи.

— Струва ми се, че някой спомена за сватба.

Хен ги чакаше в конюшнята.

— Нима не мислеше, че мога и сам да я върна обратно? — попита Тайлър и нотка на раздразнение засенчваше щастието му.

— И този въпрос го задаваш ти, който повече от месец надничаше през рамото ми, след като вече нямах нужда от теб.

— Имаше дузини от хората от семейство Блекторн.

— Лаура искаше да се уверя, че Дейзи може да остане при нас. Тя настоява да отложим заминаването си, докато вие двамата уредите нещата помежду си. Ездата от ранчото дотук е дълга — каза Хен с надежда. — Успяхте ли да уредите всичко?

Тайлър погледна Дейзи. Протегна ръка и стисна нейната:

— Може да сме пропуснали едно-две неща.

— Иска ми се да побързате. Омръзна ми от този хотел, от Албакерк и от влюбени глупаци като вас. Съсипвате ми плановете.

Те излязоха от хотела.

Дейзи се държеше за ръката на Тайлър. Това беше нещо толкова просто: да вървиш по улицата, пъхнала ръка под ръката на мъжа, когото обичаш, но на нея й беше трудно да го повярва. Като че ли толкова много неща не бяха прости между тях. Различията им някога й се струваха невъзможни за съчетаване. Но сега всичко изглеждаше толкова просто. Чудеше се защо не го е разбирала преди.

Толкова дълбоко се беше замечтала за тяхното общо бъдеще с Тайлър, че едва не го подмина. Но внезапно бе изтръгната от унеса и захвърлена обратно в реалността на изпълнените с народ улици на Албакерк. Той стоеше там, на около двадесет фута от нея. Мъжът, който застреля баща й.

Дейзи се закова на място. Обърна се към Тайлър, но от устата й не излизаха думи.

— Какво има? — попита той.

Тя посочи към човека.

Тайлър погледна и после се обърна към нея:

— Кого сочиш? Пред нас има десетина човека.

— Това е мъжът, който уби баща ми — най-после успя да изговори Дейзи.

Хен сграбчи пушката си. Тайлър носеше пушката си, но той не искаше да стреля — по улицата имаше толкова много хора. Убиецът нямаше същите задръжки. Той вдигна оръжието си и стреля по Дейзи. Тайлър отговори на изстрела. Улучи, но мъжът изчезна по една тясна уличка сред викове и писъци на уплашени и шокирани минувачи и улични търговци.

— Погрижи се за нея — каза Тайлър на Хен и се шмугна сред тълпата след убиеца.