Лей Грийнууд - Дейзи

— Омъжи се за мен — настоятелно каза той. — Аз ще те заведа навсякъде където поискаш. Можем да живеем в Ню Йорк или да пътуваме в чужбина. Всичко, което поискаш. Само трябва да кажеш.

— Гай, вече ти казах, че…

— Зная какво каза, но грешиш. Аз наистина те обичам. И зная, че ти също ще ме обикнеш. Ще се постарая да ме обикнеш.

Тя се опита да измъкне ръцете си от тези на Гай, но той здраво ги държеше.

— Не бъди глупав, Гай. Знаеш, че баща ти очаква ти да поемеш нещата тук. Ти вече въртиш половината от работата му. Приятелите ти са тук. Всичко, което обичаш, е тук. Навсякъде другаде ще бъдеш нещастен.

— Няма да съм нещастен, докато съм с теб.

Той се опита да я прегърне, но Дейзи лесно го възпря. Тя беше по-едра от него и след седмиците, прекарани на седлото, беше станала по-силна.

— Не ме обичаш — каза тя. — Самоубеждаваш се, че е така.

— Как можеш да го кажеш, след като продължавам да ти повтарям, че те обичам?

— Защото зная какво значи да обичаш — каза Дейзи. Най-накрая се принуди да му каже това, което се опитваше да скрие от него.

— За Тайлър Рандолф ли говориш?

— Да.

— Но ти каза, че няма да се омъжиш за него.

— Няма, но той ме обича и ми го показва по начини, за които ти дори не си сънувал.

— Как?

Дейзи не знаеше откъде да започне:

— Бих могла да ти кажа за седмицата, през която той се грижеше за мен, постави нуждите и удобството ми над своите или тези на брат си. Но едва след като заряза търсенето на злато, за да ми помага в ранчото, аз осъзнах колко много ме обича. Изостави нещо, което е било негова амбиции в продължение на три години, за да ми помага.

— Мога да променя целия си живот заради теб — започна да спори Гай.

— Свикнал е да взема решения, без да се съобразява с никой, но цели две седмици успя да се въздържи да не ми каже дори веднъж какво да правя.

— Никога не съм ти казвал какво да правиш.

— И никога не ме докосна, въпреки че отчаяно искаше да ме люби.

— Не бих си и помислил да те насилвам.

— Когато ме погледне или изрече името ми, това е като ласка. Има нещо особено в гласа му, в очите му, в начина, по който ме докосва. Никой мъж досега не ме е докосвал така.

— Мисля, че каза, че той никога…

— Никога не би приел отказ. Казва, че ще чака деня, в който ще бъда негова жена.

— Аз също съм го правил — каза Гай.

— Съжалявам, Гай, но не те обичам. Няма да ти бъда добра жена. Знам, че би направил всичко за мен, но малко след като се оженим, ти ще искаш да правиш това, което си правил и преди, да мислиш и да чувстваш нещата така, както преди. Не искам да се променяш заради мен. Искам да намериш жена, която ще те обича такъв, какъвто си.

Гай стисна още по-силно ръцете й:

— Защо не ми повярваш, че те обичам?

— Гай, казах ги…

— Не можеш да обичаш Тайлър Рандолф повече от мен. Въпреки че семейството му е богато, той не е нищо друго, освен планински човек. Не можеш да имаш нищо общо с него.

— Няма смисъл да го обсъждаме повече. Не трябваше да идвам с теб. Хайде да ходим в ранчото, да видим това, което трябва, и да се връщаме в града.

— Не разбирам защо не искаш да се омъжиш за мен.

— Опитвах се да ти обясня. Ти просто отказваш да разбереш.

— Много добре разбирам — каза Гай. — Ти не си с всичкия си. Не мога да те оставя да направиш нещо, за което ще съжаляваш.

— Гай, няма да се омъжа за Тайлър. Заминавам за Ню Йорк.

— Още по-зле. Мястото ти не е там. Чичо ти ще те накара да се омъжиш за някой богат негов приятел, който изобщо няма да те разбира.

— Сега вече ти се държиш глупаво.

Гай пусна ръката й и се облегна на възглавниците на седалката. Всички емоции, които придружаваха молбата му, изчезнаха внезапно. Той изглеждаше почти спокоен:

— Съжалявам, че ще трябва да направя това, но ти сама си го изпроси.

— Какво съм си изпросила? Гай, думите ти нямат смисъл.

— Опитах се да те накарам да разбереш, но ти не искаш.

— За какво говориш?

— Отиваме към ранчото, но колата ще продължи до Берналило, където един свещеник чака да ни венчае.

— Сигурен ли си, че не ти досаждам с всички тия приказки за пари? — каза Хен, а лицето му бе изкривено в гримаса. Той очевидно беше загубил търпение към брат си.

Тялото на Тайлър беше във всекидневната на Лаура, но ума му беше с Дейзи и Адора Кокрейн. Той не харесваше, че Дейзи е в семейство Кокрейн. Остави я да отиде там само защото Регис Кокрейн го нямаше. Не го интересуваше колко пари е взел Мадисън за неговата златна мина. Нито искаше да слуша за цените на земята в Денвър и Сан Франциско или кои части от града ще се превърнат в най-добрите търговски центрове. Нищо от това нямаше значение, когато Дейзи заминава за Ню Йорк.