Лей Грийнууд - Дейзи

— Не бих се поколебала да му поверя живота си и всичко, което притежавам.

— Ами ако той започне да ти казва какво да правиш, какво да мислиш?

— Не би ми казвал. Би ме съветвал. А ако не разбера, ще ми обяснява, докато ми стане ясно.

— Ами ако все още не си съгласна?

— Ще ми позволява да правя така, както аз искам, докато това е възможно.

— А кой ще реши докога е възможно?

— Той.

— И ти ще приемеш това?

— Разбира се. След като веднъж съм му поверила живота и собствеността си, не е толкова трудно да му повери и всичко останало. Ти си поверила живота си на Тайлър, нали?

— Разбира се. Той вече няколко пъти ме е спасявал.

— Тогава не разбирам защо…

Гай се втурна в стаята:

— Колата е готова. Време е да тръгваме.

На Дейзи й се искаше да му каже, че е променила решението си и в края на краищата няма да тръгне с него. Чувствата й бяха в такава бъркотия, че не вярваше да изтърпи настойчивите му молби още няколко часа.

Но усмивката му беше толкова обещаваща, а Адора я гледаше така умолително, че Дейзи реши да тръгне с него. В края на краищата, беше го помолила да се грижи за ранчото й. Да прекара няколко часа с него, беше малка цена за всичката работа, която той ще трябва да свърши след това.

Тя отказваше да приеме предложението на чичо си да се съгласи да продаде ранчото си на господин Кокрейн. Все още се чувстваше замаяна от така внезапно придобитите богатство и семейство. Струваше й се като сън. Ранчото и Тайлър представляваха действителността. Трябваше да се държи за нея. Това ще й даде възможност да се оттегли някъде, ако всичко друго се разпадне.

— Наистина не е необходимо да ходим до ранчото — каза Дейзи, като стана. — Мога да ти кажа всичко, което ти е необходимо.

— Не бих могъл да поема тази отговорност, докато не ми покажеш точно какво искаш. Може да те няма с години.

Така че Дейзи остави Гай да я придружи до закритата кола. Тя би предпочела двуколка. Не обичаше да бъде затваряна. Днес тази кола представляваше живота, който би водила като негова съпруга. Не съжаляваше, че му е отказала. С него никога не би могла да бъде щастлива. Чудеше се как не е разбрала това още от самото начало.

Може би защо винаги е очаквала, че ще се омъжи. Гледаше на женитбата с Гай като на възможност да бъде свободна, но Тайлър й беше показал какво значи истинска свобода.

Вярно, той постоянно й казваше какво да прави и често пренебрегваше желанията й, дори заповедите й, но това винаги е било заради безопасността и доброто й, точно както Хен правеше за Лаура. Тя обвиняваше Тайлър, че забравя колко пъти е правила точно това, което е казвал, но самата тя беше виновна, защото забравяше колко пъти той е пренебрегвал собствените си интереси, за да се грижи за нея. Беше й дал кътче от хижата си, безброй много часове от времето си, беше й посветил голяма част от мислите си. Носеше й топла вода за банята, грижеше се за нейното сърне, хвана крадците на добитъка й, напусна участъка си, за да й помага в ранчото, дори рискува живота си, за да я защити от убийците.

Дейзи се почувства крайно глупава. Как можеше да не разбере колко много е дал той от себе си, повече, отколкото тя се опасяваше да не изгуби?

Чувстваше се зле. Страхуваше се. Беше направила всичко, което е по силите й, да го прогони. Най-после може да е успяла.

— Реши ли колко ще стоиш в Ню Йорк? — попита Гай. Той седеше в колата до нея. Един от слугите на Кокрейнови караше конете.

Не искаше да разговаря с Гай. Имаше нужда от време да си помисли. Искаше да види Тайлър.

— Чичо мисли, че трябва да се срещна със семейството на майка си, преди да реша. Може най-накрая да се върна пак тук, за да избягам от всичките си роднини.

Тя не се шегуваше. Чичо й вече се опитваше да подрежда живота й. Очакваше, че семейството на майка й ще направи същото.

Установи, че мисли за Тайлър като за убежище. Имаше едно ужасно чувство, че ще й е много по-трудно като богата млада жена с много роднини, готови да помагат, отколкото като бедна жена.

— Иска ми се да си помислиш отново — каза Гай. — Ню Йорк не е като Албакерк.

— Ако там не съм щастлива, мога да отида никъде другаде.

— Да се върнеш тук?

Тя не знаеше. Думите на Адора отекваха в главата й: „Не мога да си представя, че няма да вярвам на съпруга си, така както ти не вярваш на Тайлър.“ Нима тя наистина не вярваше на Тайлър и ако беше така, защо не можеше да му повери щастието си така изцяло, както му беше поверила живота си?

Без предупреждение Гай се обърна към нея и взе ръцете й: