Лей Грийнууд - Дейзи

— Ти ми помогна изключително много. Не е в твой стил да си правиш толкова много усилия заради мен.

— Няма да го направя втори път — подхвърли Хен. — Изглежда, не мога да задържа вниманието ти и пет минути.

— Тревожи се за Дейзи — обясни Лаура.

— Зная, че се тревожи за Дейзи. Тревожи се за тази жена, откакто се появи тук, но нищо не прави за това. Ако съдя по думите й, на нея й е дошло до гуша от него.

— Тя няма това предвид.

— Тогава защо ще го казва?

— Объркана е.

— Аз също съм объркан, но не разправям неща, които не мисля.

— Каза, че няма да помогнеш на Тайлър, а знаеш, че не е така.

— Няма да му помогна, ако не се измъкне сам от унинието си.

— Не съм унил — каза Тайлър. — Ядосан съм.

— Това да не би да е по-добре?

— Ядосвам се за нещата, докато измисля как да ги оправя. Унивам, когато не намирам начин.

— Сигурен ли си, че има разлика?

Тайлър се ухили:

— Да. Вероятно се чувствам така, както ти, когато откри, че Лаура е напуснала града.

— Тогава Господ да ти помага — каза Хен, като стана. — Време е да водя момчетата на езда. Тази ще им е последната. Утре се връщаме у дома.

— Съжалявам, че те оставяме точно сега — каза Лаура, след като Хен и момчетата тръгнаха, — но много отдавна не сме се прибирали вкъщи.

— Вече направихте достатъчно.

— Аз нищо не съм направила, освен да слушам и двама ви. — Тайлър изведнъж погледна към нея. — Ако това ще те успокои, тя е също толкова нещастна, колкото си и ги.

— Тогава защо, за бога…

— Заради начина, но който баща й се е отнасял към нея и майка й. Тя се страхува, че всички бракове са като този. Тя те обича и иска да бъде с теб, но след като е придобила свободата си, се страхува да не я загуби.

— Не знае ли, че никога не бих се отнасял с нея така?

— Не мисля, че все още е сигурна. Очевидно баща й се е кълнял, че обича нея и майка й, но винаги е налагал мнението си. Тя вероятно си мисли, че е естествено мъжете да тиранизират жените.

— Ако се страхува от тирания, по-добре да стои настрани от чичо си. Той й е приготвил една хубава позлатена клетка.

— Какво искаш да кажеш?

— Намислил е да я обвърже със себе си: обществено и финансово.

— Дейзи е твърде умна, за да се остави.

— Не и когато е прекалено заета да наднича през рамо, за да види дали не я преследвам.

— Тогава остави й малко пространство.

— Не мога. Тя си мисли, че знае какво става, но не е така.

— Как мислиш да оправиш това?

— Най-напред ще й попреча да отиде в Ню Йорк.

— Как?

— Не зная, ако трябва, ще я отвлека.

Лудо чукане по вратата попречи на Тайлър да види загрижената бръчка на челото на Лаура. Той отвори и видя Адора Кокрейн да стои с побеляло, изкривено от страх лице.

— Той отвлече Дейзи. Ще я принуди да се омъжи за него и вината за това е изцяло моя. — Тя избухна в сълзи.

— Кой е отвлякъл Дейзи? — попита Тайлър.

— Гай.

— Къде я отведе? — поиска да знае Тайлър. — Кога тръгна? Кажи ми! — извика той, когато Адора повече не можеше да говори и само го гледаше, а по бузите й се стичаха сълзи. — Трябва да тръгна след нея.

— Аз… Той… — Адора, изглежда, беше на ръба на истерията.

— Ела и седни — каза Лаура, като пристъпи между изплашеното, обезумяло момиче и Тайлър. — Преживяла си ужасно мъчение. — Тя поведе Адора към малък диван и седна до нея, като потупваше ръката й. — А сега се успокой. — Лаура погледна към Тайлър. — Никой не те кара да препускаш.

Адора изхлипа няколко пъти. Когато Тайлър явно вече се отказа да й крещи, тя сиря да плаче.

— Сега кажи ни какво се случи — каза Лаура. — Не бързай. — Тя хвърли гневен поглед към Тайлър, който се канеше да я прекъсне, и той се спря.

— Дейзи помоли Гай да се грижи за ранчото й. Аз я уговорих да отиде с него до там. Той искаше една последна възможност да се опита да я уговори да се омъжи за него. Естествено, аз се надявах, че ще успее. Дейзи от години е най-добрата ми приятелка. За мен няма нищо по-добро от това тя да ми стане етърва.

— Естествено — съгласи се Лаура.

— След като заминаха, татко се прибра, случайно дочух как той каза на мама да приготви стая на Дейзи.

Когато мама попита защо, той й отговори, че Гай ще принуди Дейзи насила да се омъжи за него. Мама каза, че това не е хубаво, но татко й изкрещя да приготви стаята и да си затваря устата. Тогава аз дойдох тук. Тя обича Тайлър, не Гай.

— Преди колко време тръгнаха? — попита Тайлър, като се стараеше гласът му да остане спокоен.