Лей Грийнууд - Уорд

— Имаш наистина чудесен кон — каза Рамон, като дишаше тежко. — Не познавам друг кон, който може да надбяга Салвадор на две мили.

— Милите станаха почти три — отвърна Танър.

— Още по-добре — Рамон се усмихна и спря, за да даде на коня си почивка. След това се огледа наоколо с неодобрителна гримаса — Какво забравено от Бога място!

— На мен ми харесва — заяви Танър, като поведе конете по една стръмна камениста пътека. — Почакай да видиш каньона малко по-нататък.

— Искаш да кажеш, че има още един каньон? — попита невярващо Рамон.

Но Танър не го изчака, а продължи. Смушка коня си по тясната пътека, която не след дълго се разшири и навлезе в една малка долина, дълга не повече от миля и широка около стотина ярда.

— Виж — извика гордо момчето. — На това място докарваме телетата, които сме помогнали да дамгосат.

Покрай един плитък поток, извиращ от неголяма пукнатина в скалата, се бяха пръснали на отделни групи телета и пасяха лениво. Рамон изобщо не изглеждаше заинтересован от тях. Понечи да слезе от седлото.

— Уорд казва, че конят трябва да продължава да се движи, когато е мокър от пот.

Рамон спря за момент.

— Конят е изморен.

— Тогава го разходи. Уорд казва, че човек, който не се грижи за коня си като за самия себе си, е глупак. Уорд казва…

— Ти, изглежда, често мислиш за Уорд — каза Рамон, леко раздразнен.

— Да. Много го харесвам. Искам мама да се омъжи за него. Харесвам го повече от Бъд.

Танър не разбираше защо Рамон изглеждаше толкова разстроен. Не мислеше, че е приятел на Бъд.

— А мен не би ли предпочел да ме имаш за татко?

Този въпрос стъписа Танър. Въпреки че бе виждал Рамон много пъти, не бе знаел, че е брат на Уорд. Нямаше никаква представа, защо би трябвало да го иска за свой баща. Наистина, можеше да язди доста добре, но Танър би могъл да се обзаложи, че той не може да улови с ласо дори теле.

— Аз искам Уорд — заяви Танър, докато бавно отвеждаха конете към средата на долината. — Харесвам го повече от всички.

— Знаеш, че винаги съм искал да живееш в моето ранчо — отвърна Рамон. — То е по-голямо от това на Джейк.

Рамон направи такава физиономия, като че ли ранчото на Джейк само с големи компромиси можеше да се нарече ранчо. На Танър това изобщо не се хареса. Момчето бе обикнало това ранчо. Искаше да остане тук завинаги.

— Ако дойдеш при мен, ще можеш да яздиш където си поискаш и да имаш колкото коне си поискаш. Един ден, когато пораснеш, ранчото ще стане твое.

— Мое? — Танър нямаше никаква представа, защо Рамон ще иска да му даде ранчото си.

— Това ще стане след моята смърт, разбира се — продължи Рамон, — което няма да стане по-рано от четиридесет или петдесет години.

За Танър това бе безкрайно дълго време. Момчето дори не можеше да си представи толкова дълъг период. Дотогава щеше да стане много възрастен човек, дори можеше и да не е жив.

— Благодаря — отвърна момчето, припомняйки си добрите маниери. — Но предпочитам да остана с Уорд.

Рамон изглеждаше ядосан. Танър наистина не можеше да разбере. Майка му винаги му казваше, че хората няма да му се ядосват, ако бъде учтив с тях. Двамата продължиха да яздят известно време мълчаливо. Танър започна да се чувства неудобно. Започна да съжалява, че не бе повикал Уил да дойде с него. Уил винаги малко се фукаше, но не се мусеше като Дрю. Щеше да се състезава независимо какъв кон яздеше.

— Има нещо, което трябва да знаеш за Уорд — обади се накрая Рамон. — Нямах намерение да ти казвам, но не мога да се примиря, като гледам как едно момче като теб се възхищава на човек, който толкова малко да заслужава това.

Танър не бе сигурен какво иска да му каже Рамон, но разбираше, че това, което ще последва, нямаше да е хубаво.

— Какво би си помислил, ако ти кажа, че Уорд вече има син?

Танър толкова силно опъна юздите, че конят му отметна рязко глава.

— Не ти вярвам! — избухна момчето — Ако беше така, Уорд щеше да ми каже — Като помисли малко, добави: — Уорд никога не се е женил. Ходил е да се бие във войната.

— Грешиш Уорд беше женен, но избяга и изостави жена си.

Танър в никакъв случай не можеше да повярва на това твърдение. Уорд никога не би избягал и не би изоставил никого.

— И още по-лошо — когато разбрал, че жена му ще има дете, изобщо не се върнал.

— Защо ми говориш всичките тези лоши неща за Уорд? — възмути се Танър — Той ти е брат. Не го ли харесваш?

— Той направи нещо още по-лошо — продължи Рамон, без да обърне внимание на въпроса на Танър — След раждането на сина си Уорд заявил, че бебето не било негово. Казал, че жена му била лоша и че никога в живота си не иска да вижда малкото копеле.