Лей Грийнууд - Уорд

Беше Танър. Дори от това разстояние можеха да забележат, че момчето пришпорва коня, опитвайки се да използва и последните му сили. По запенените хълбоци и врат на коня Уорд заключи, че Танър идва отдалеч. Когато се приближи, момчето буквално падна от седлото в ръцете на майка си.

— Аз убих мистър Рамон — изхлипа Танър — Той лежи на земята. Мъртъв е.

Уорд го хвана за раменете.

— Успокой се, Танър. Поеми си дъх и ни разкажи какво се случи.

Танър се отскубна от Уорд и се притисна към майка си.

— Стой далеч от мен! — извика той — Мразя те! За теб съм само едно малко глупаво копеле! Знам го!

И тримата бяха изненадани от внезапното избухване на момчето.

— Танър, какво искаш да кажеш? — попита Марина.

Очите на момчето заблестяха с упорит и решителен пламък.

— Кажи ми само какво се е случило с Рамон — подкани го Уорд.

За миг изглеждаше, като че ли Танър няма да проговори изобщо. След това момчето се свлече на земята и зарида.

— Какво се е случило, Танър? — попита Марина, извън себе си от тревога.

— Той постоянно ми говореше лоши неща. Аз поисках да се върна, но той ме последва по стръмната пътека, но падна. Толкова пъти го молех да стане, но той дори не помръдна.

— Къде? — осведоми се Уорд.

— Където Уорд уби планинския лъв — отвърна Танър, като се обърна към майка си, все едно че Уорд не съществува.

— Някой да ми оседлае кон — извика Уорд, като се обърна се втурна към къщата. — Ще се върна веднага след като видя къде съм сложил чантата с инструментите си.

— Мислиш ли, че наистина е мъртъв? — попита Джейк, който бе срещнал Уорд на пътеката.

— Не знам. Рамон е добър ездач, но не и за тази част от страната. Той не знае как да пада от коня. Майка ми получаваше припадъци всеки път, когато той започнеше да язди по-бързо от обикновен галоп.

— Какво си мислиш, че е казал на Танър?

— Не знам, но очевидно в очите на момчето съм достатъчно компрометиран.

— Марина ми каза, че изобщо няма доверие на този човек.

— Тя си има причини за това, но той все пак е мой брат.

Първо забелязаха коня. Рамон се намираше почти на четвърт миля по-нататък. След като стигнаха до тялото му, Уорд бързо го прегледа. Почувства как върху гърдите му е струпва огромна тежест. За него вече нямаше никакво съмнение, че ще се наложи да оперира въпреки примитивните условия. Ако не направеше операцията, Рамон щеше да продължи да кърви обилно. Уорд не можеше да предни точно какви наранявания е получил Рамон, преди да оперира. Дали ще може да се справи? Ами ако Рамон умре?

Как щеше да погледне майка си в очите? Как щеше да живее в мир със себе си, знаейки, че не е могъл да спаси собствения си брат?

Може би изобщо не трябваше да оперира. Тогава никой не би могъл да го обвинява, ако Рамон умре. Освен той самият. Въпреки това, което Рамон му бе причинил, той бе негов брат и Уорд го обичаше. Винаги го беше обичал.

Бе избягал, когато отиде да учи медицина. Бе избягал, след като тайно се ожени за Марина. Беше избягал, когато реши, че тя не го обича. И всеки път бе грешил. Сега нямаше да избяга. Можеше и да не успее, но поне щеше да знае, че е направил всичко, което му е по силите.

— Ще се наложи да оперирам — обърна се той към Джейк. — Рамон е получил вътрешен кръвоизлив.

Очите на Джейк се разшириха от изненада.

— Не можеш да оперираш тук, Уорд. Изчакай ме да докарам фургона и да го закараме в къщата.

— Рамон ще умре дотогава.

— Тогава ще доведа Марина или Изабел да ти помогнат. Аз не знам какво да правя.

— Нямаме време. Аз ще извърша всичко важно. Всичко, което трябва да направиш, е да ми запалиш огън и да кипнеш вода. Вземи няколко от тези фиданки, за да направим шини.

— Разбира се, ще го направя — отвърна Джейк, който изпита облекчение, че няма да се налага да взима участие в операцията — Тук ли ще го оставиш да лежи?

Рамон лежеше по гръб, ръцете му бяха широко разперени встрани, под единия му крак имаше камък.

— Да, поне докато не свърша операцията. Гърбът му може да е счупен. За крака съм сигурен. Както и за ръката.

— Мога да ти помогна да наместиш костите.

— Първо трябва да спра кръвоизлива.

Марина затвори вратата на спалнята, която делеше с Танър. Прегърна го през раменете и го поведе към леглото. Двамата седнаха един до друг.

— Сега искам да ми кажеш какво ти е наговорил Рамон — каза тя — Всяка дума. Не пропускай нищо.

— Той каза, че Уорд ме смята за копеле — Думите изригнаха от Танър като вулкан. Когато вдигна поглед към майка си, от очите му се стичаха сълзи. — Това не е вярно, нали?