Лей Грийнууд - Уорд

Операцията беше дълга и сложна, също като по време на война Уорд не бързаше, но разбираше, че трябва да свърши, преди да започне да се смрачава.

— И аз ли изглеждах така, когато извади онзи куршум? — попита Джейк, който, след като бе започнал да помага на Уорд, не изпитваше никакви колебания в издръжливостта или способностите си.

— При теб трябваше да направя съвсем малък разрез, колкото да извадя куршума.

— Никога не съм си мислил, че човек може да се нарани толкова лошо при падане.

— Танър каза, че Рамон е паднал върху скалите, яздейки в галоп. Има късмет, че изобщо е останат жив. — Уорд изпусна въздишка на облекчение, когато заши раната — Сега всичко е в ръцете на Бога.

Половин час по-късно се появи Бък. Изабел го бе изпратила, за да провери какво става.

— Мога ли с нещо да помогна?

— Донеси палатката на Марина — поръча му Уорд. — Все още не трябва да го преместваме.

— Готов ли си да наместим счупената кост на крака му? — попита Джейк, след като Бък си отиде.

— Да.

Двамата наместиха и сложиха шини на счупените кости. Уорд преглеждаше Рамон на всеки няколко минути, за да се увери, че диша.

— Кога ще се събуди? — осведоми се Джейк.

Бе запалил огън, тъй като нощта щеше да настъпи съвсем скоро. Дълго преди да се зазори, температурите щяха да паднат рязко. Уорд щеше да се нуждае от палатката и много одеяла, за да поддържа топлина.

— Не съм сигурен. Използвах доста хлороформ. Не исках той да се събуди по време на операцията.

— Това ти е първата операция след войната, нали? — попита Джейк.

— Да. Не броя куршума, който извадих от теб.

— Неспокоен ли беше?

— Наистина си мислех, че ще бъда, но в действителност бях по-спокоен, отколкото предполагах.

— Въпреки че оперираше брат си?

— Въпреки това. Сигурен съм, че майка ми ще ме обвинява до края на живота си, ако той бе умрял.

— Мислиш ли, че вече си преодолял това, което те е отблъснало от медицината?

Уорд очакваше такъв въпрос да го разстрои. С удоволствие разбра, че не беше така.

— Опитваш се да се отървеш от мен? Мислех си, че аз изпълнявам своите отговорности в ранчото.

— Ти вършиш много повече от това. Но всеки знаеше, че нещо те измъчва. След като се върна от Сайпрес Бенд, веднага забелязах, че нещо се е променило. Надявах се да си оправил нещата.

Уорд никога не успя да свикне колко лесно отгатваха мислите му Джейк и Изабел. Предполагаше, че с толкова много деца това е много полезно умение, но него караше да се чувства неудобно.

— Мисля, че нещата започнаха да се оправят Не всички, но в по-голямата си част.

Джейк хвърли няколко цепеници в огъня, които разпръснаха милиони искри.

— Никой от нас не иска да те загуби, но ако с това ще намериш покой и свое място в живота — е, ще ти пожелаем всичко хубаво.

— Звучи ми повече като прощално слово.

— Знам, че не ме бива особено в думите, но не се опитвай да им предаваш значение, което нямат.

Уорд постави ръка на рамото на Джейк и приятелски го стисна.

— Каза го съвсем добре, приятелю. И Изабел не би го казала по-хубаво.

Уорд доби усещането, че Джейк се изчерви.

— Това не е истина, но бе мило от твоя страна да го кажеш. Не знам дали някога ще успея да се науча да се изразявам добре, но Изабел казва…

Джейк млъкна, защото долови чаткането на копитата на галопиращ кон. На два коня. Уорд се запита какво би накарало Бък да се върне толкова скоро, но в същия миг от тъмнината изникна Танър. Дрю го следваше по петите.

Танър скочи от коня и застана пред Уорд. Огънят бе между тях. Уорд забеляза че момчето бе плакало. Следите от сълзите още личаха по страните му.

— Мама казва, че ти си моят баща. Вярно ли е?

Танър стоеше там, със стиснати юмруци, с упорито стисната уста, цялото му тяло бе опънато като пружина. Уорд не знаеше дали отговорът му ще го накара да избухне, но нямаше избор.

— Да.

Уорд нямаше да се изненада, ако Танър скочеше обратно на седлото и изчезнеше в тъмнината. Но той просто стоеше неподвижен, а в него очевидно се бореха гняв и болка. Стоеше с втренчен в Уорд поглед и очевидно не знаеше какво да прави.

Джейк стана и тихо се отдалечи, като отведе и Дрю със себе си.

— Мразя те! — извика Танър. — Изобщо не си ме искал. За теб съм бил само едно копеле.

Уорд виждаше, че момчето само чака той да отрече обвинението. Не знаеше точно какво му бе казал Рамон, но очевидно е било най-лошата версия на това, което се бе случило.

— Изобщо не знаех, че имам син, докато ти не изтича да питаш майка си дали можеш да отидеш да яздиш с Монти — отвърна Уорд — Спомняш ли си? Ти толкова много му се възхищаваше. Искаше да бъдеш точно като него.