Лей Грийнууд - Уорд

— Мога и сам да поздравя Марина — отвърна Рамон. — Ти иди в къщата. Всички са много нетърпеливи да чуят разказа ти за това, което си правил в града.

— Те ще почакат. Има неща, които трябва да знам. И други, които не разбирам.

Рамон му отправи своята най-ослепителна и подкупваща усмивка, която му бе давала възможност в миналото да получава всичко, което пожелае.

— Не можем да говорим за всичко това сега. Приятелите ти са толкова нетърпеливи да те видят, че виж, всички са се скупчили на верандата.

Един бърз поглед в тази посока увери Уорд, че Рамон е прав. Дори Зийк и Нощния ястреб не успяваха да скрият любопитството си.

— Героят и героинята се завръщат.

Уорд не бе убеден, че в забележката на Рамон не се съдържа частица ирония.

В този момент Марина и децата се приближиха към тях. Тя гледаше Уорд право в очите. Като че ли изобщо не забелязваше присъствието на Рамон.

— По-добре иди в къщата, преди всички да са се пръснали от любопитство — подкани го тя.

— Ти ще дойдеш ли?

— Вземи и децата с теб — каза тя, като побутна Танър към Уорд. — Аз ще дойда след минута.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Марина искаше да остане сама с Рамон. В душата на Уорд се прокрадна страх. После си каза да не става глупак. Обичаше я и й имаше доверие. След това Марина щеше да му каже какво са си говорили с Рамон. Просто не искаше Танър да чуе думите им.

А ако тя не му кажеше?

Тогава щеше да приеме, че не е необходимо да знае. Веднъж вече не й се бе доверил. Никога нямаше да повтори тази грешка.

— Хайде — подкани той Уил и Дрю. — Искам всички вие да ми задавате каквито искате въпроси, но това да стане сега. После нямам желание да разказвам всичко отново и отново.

— Обаче ще се наложи да разкажеш на Мат, когато се върне — заяви Уил. — Той определено ще поиска да узнае всички подробности.

— Ти самият можеш да му разкажеш — отвърна Уорд, като с небрежен жест разроши косата на момчето. След това хвърли поглед назад. — Не оставай твърде дълго — обърна се той към Марина. — След като приключи с мен, Изабел незабавно ще попска да узнае всичко от женска гледна точка. Не мисля, че тя се доверява напълно на който и да е мъж, освен на Джейк.

— И на него не се доверява през цялото време — обади се Дрю — Той обича да й погажда номера.

— Предполагам, че това е напълно справедливо. Ние всички му изиграхме най-големия номер — каза Уорд.

— И какъв е той? — осведоми се Уил.

— Това, че го накарахме да осинови всички нас.

Марина би искала да може да си намери някакво извинение за това, че влезе в къщата, без да говори с Рамон. Не знаеше какво се беше надявал да постигне, като я бе последвал чак до ранчото на Джейк и Изабел. Марина не искаше да говори с него, но щеше да бъде много по-лесно да го направи сега и да приключи с това завинаги.

— Здравей, Рамон — каза тя — Няма да те лъжа, като кажа, че не се радвам да те видя. Честно казано, не знам защо изобщо трябва да разговарям с теб, след като вече знам всичко, което причини на Уорд и на мен.

Рамон изобщо не изглеждаше гузен и смутен, бе очевидно, че дори не се чувства неудобно. Той просто й се усмихваше, като очакваше, че тя ще му прости всичко.

— Майка ми казваше, че така ще е по-добре.

— Но какво е смятала да прави, когато Уорд се е върнал войната?

— Каза му да не се връща изобщо вкъщи.

Марина никога не бе харесвала Луиза Дилън. Виждаше, че е зла и отмъстителна жена, но не бе в състояние да разбере как една майка може да причини такова нещо на сина си.

— Мислеше, че ако Уорд се върне вкъщи, всички постоянно ще си спомнят за скандала.

— Като се има предвид, че ти и майка ти предизвикахте този скандал, намирам, че постъпката ви е безмерно нагла и безочлива, както и изключително жестока.

— Уорд нямаше нищо против да остане настрани.

— По-скоро си мисля, че не е искал да се завърне в дом, където никога не е бил добре дошъл.

Марина не разбираше как Уорд бе издържал и бе понасял унижението да бъде част от такова семейство. Хората от нейното семейство поне се преструваха, че я обичат.

— Какво правиш тук, Рамон? Защо изобщо дойде?

— Искам да се оженя за теб. Искам да отгледам Танър като собствен син. Искам официално да го осиновя. Така бих могъл да поправя миналото.

Марина разбра, че Рамон е от тези хора, които, след като веднъж са си наумили нещо, никой и нищо не може да ги накара да променят мнението си.

— И как смяташ да заобиколиш факта, че съм съпруга на Уорд и Танър е негов син?