Лей Грийнууд - Уорд

— И защо да го правя? Те обърнаха гръб и на двама ни, дори и на Танър.

— Може би е така, защото всичко е толкова неочаквано, като първия път.

— Значи искаш да кажеш, че по-скоро ще се откажеш от шанса да обичаш и да бъдеш обичана, отколкото да рискуваш да не те напусна отново?

— Да. Това не се отнася само за мен. Не мисля, че Танър би могъл да го понесе.

— Мислиш си, че мога да сторя това на когото и да било от двамата?

— Не мислех, че ще ме напуснеш първия път. Съжалявам, не исках да кажа това. Опитах се, но просто не мога да се преструвам, че това никога не се е случило. Годините, които последваха, бяха ужасни.

Уорд не отговори. Марина предположи, че и бе ядосан. Имаше право. Тя не само бе поставила под съмнение любовта му, но и честността, толкова характерна за него.

— Майка ти ме мрази — продължи Марина. — В продължение на години повтаря на всички, че Танър най-вероятно е дете на другия й син. Тя няма да приеме спокойно, че искаш да ме признаеш за своя жена, а Танър — за свой син. Ако го направи, на всички би станало ясно, че двамата с Рамон са лъгали през цялото време. Майка ти ще се опита да те принуди да избираш между нея и мен с Танър.

— Но, Марина, винаги бих избрал теб и Танър.

— Тя ще ти обещава всичко.

— Няма да й повярвам.

— Тя е твоя майка. Уорд. Ще ти се иска да й повярваш.

— Веднъж вече направих тази грешка. Повече никога няма да се случи.

Марина отчаяно искаше да му повярва. Беше готова да го направи и въпреки това червеят на съмнението продължаваше да я гризе. Досега Луиза Дилън не бе губила битка. Марина не очакваше тя да се примири лесно.

Вече почти бяха стигнали ранчото, което се виждаше на известно разстояние пред тях. Пронизителен писък, идващ от обора, им подсказа, че Танър ги бе забелязал. Беше въпрос на минути, преди той да се втурне към тях, като с едната ръка придържаше шапката си, а с другата махаше възбудено.

Дрю и Уил се появиха, тичайки след него. Марина почувства как в душата й нахлува щастие, и се усмихна. Досега не бе осъзнала напълно колко й липсва синът й, колко много иска да го види и да се увери, че е добре. В този момент за пръв път изпита удовлетворението и радостта се съберат всички заедно — тя, съпругът й и техният син.

— Трябва да кажем на Танър — каза Уорд. — Съжалявам, че все още не можеш да вземеш решение относно мен, но за Танър не можем да чакаме повече.

— Трябва да ме оставиш аз да му кажа — отвърна тя, като погледна умолително.

— Добре. Кога ще му кажеш?

— Тази вечер или утре. Не знам Трябва да подбера внимателно момента. Новината ще го изненада и разстрои.

— Ще е много по-добре, ако му кажем заедно — възрази Уорд.

— Не. Трябва да говоря с него сама — настоя тя.

— Сигурна ли си?

Като отхвърли тревогите си за по-късно. Марина се плъзна от седлото точно навреме, за да притисне в прегръдките си Танър, който се хвърли към нея. Той налетя с такава сила, че тя загуби равновесие. Следващото нещо, което осъзна, бе, че двамата се търкаляха в тревата, смееха се и говореха едновременно.

— Вече си мислех, че никога няма да се върнеш — казваше Танър и прегръщаше майка си колкото сили имаше. — Пит каза, че най-вероятно ще се разболеете от холера и ще умрете.

— Дрю му хвърли един хубав бой заради тези думи — намеси се Уил.

— А Уил й помагаше — добави Танър, като все още се притискаше към майка си. — Джейк едва успя да ги разтърве Трябва да видиш насиненото око на Пит.

— Което му е за спомен от мен — заяви гордо Дрю.

— Няма ли поне един от вас да попита как аз не се заразих от холера? — попита Уорд, докато, усмихнат, слизаше от седлото.

— Много се радвам, че се върна, Уорд — каза Дрю — Но аз не тичам към хората, за да ги прегръщам.

— И аз — обади се Уил. — И аз не искам да прегръщам никого.

— Освен Изабел — напомни му Дрю.

— Тя не се брои — отвърна момчето. — Всеки прегръща майка си.

Танър пусна майка си и се изправи. След това погледна към Уорд, а мъжът видя в очите му огромната нужда, която момчето имаше от него.

— Радвам се, че се върна — каза то — Казах на Пит, че ти никога няма да се разболееш. Казах му, че ти ми обеща.

Танър изглеждаше така, като че ли всеки момент ще се хвърли в прегръдките на Уорд, но в следващия миг се отдръпна и погледна колебливо към Дрю.

— Хайде — подкани го тя. — Няма да кажа на никого.

— И аз — обади се като ехо Уил.

След като вече нямаше причина да се колебае, Танър разтвори ръце, обви ги около кръста на Уорд и се притисна силно към него. Марина почувства как очите й се пълнят със сълзи. Сълзите замъгляваха погледа й и не можеше да вижда добре, но й се стори, че очите на Уорд също овлажняха. Как бе могла дори за миг да си помисли, че Уорд ще ги изостави заради семейство, което никога не го бе обичало както той заслужаваше? Бе истинска глупачка, че не бе забелязала това по-рано.