Лей Грийнууд - Уорд

Тази нощ бе съвършено различна. Бяха пристъпили един към друг с нещо много повече от желанието за плътска наслада. Марина не знаеше какво би казал Уорд, но усещаше още по-голяма нуждала вземе решението, което не бе убедена, че е правилно. Този път обаче тази нужда идваше от самата нея. Искаше да бъде негова жена.

— Уорд, не съм сигурна, че мога да живея с теб. Мислих за това през цялата нощ и сутринта. Искам да го направя, но не съм сигурна, че ще мога.

Двама бяха вече на път за ранчото. В продължение на цял час бе слушала Уорд, който говореше за плановете си относно трима им. Въпреки чудото на екстаза, който бе изпитала в прегръдките му през изминалата нощ, въпреки че го обичаше и искаше да живее с него, съмненията и тревогите продължаваха да я безпокоят, докато почувства, че не може да издържа повече.

Уорд се обърна и впи поглед в нея.

— Но аз си помислих… бях сигурен…

— Не ме попита — отвърна Марина. — Но това не е от значение Самата аз не знам как да постъпя.

— Ще ми кажеш ли защо?

Бе толкова просто да се каже и въпреки това бе толкова трудно да го накара да разбере — не вярваше, че той можеше да направи това, което бе необходимо тя да стане истински негова жена. Не трябваше да има половинчати решения. Марина го обичаше твърде много, за да се примири с това.

— Беше време, когато бих живяла с теб, без да се нуждая от любовта ти. Поне си мислех, че е така, но сега разбирам, че не мога да го направя.

— Аз те обичам. Марина. Казах ти…

— Знам какво каза, Уорд, но имам нужда от нещо повече от уверенията ти. Искам да го почувствам…

— Какво искаш да почувстваш?

— Че ме обичаш заради самата мен, независимо от Танър.

— Марина, аз…

— Остави ме да довърша. Не ми е лесно да говоря за това. Не го прави още по-трудно.

Той изглеждаше така, като че ли всеки миг ще избухне нетърпеливо, но не я прекъсна.

— Отново се влюбих в теб. Не искам да кажа, че съм била влюбена в теб през всичките тези години и сега съм го осъзнала. В мен има и нещо останало от това, което някога изпитвах към теб, но тази любов е нещо съвсем различно. Не продължавам от там, откъдето съм прекъснала, а започвам от самото начало. Обичам те отчаяно и трябва да почувствам, че и ти изпитваш същото. Не заради Танър, не за да бъдеш баща, а заради мен, заради самата мен. Не мога да дойда да живея с теб само защото съм майка на Танър.

— Не е така. Казах ти…

— Знам какво каза и се опитвам да ти повярвам.

— Но не ми вярваш.

— Не знам. Не съм сигурна.

— Какво мога да направя, за да те убедя?

— Началото беше добро — отвърна тя, като се усмихна смутено. — Предполагам, че ми трябва малко време, за да свикна с това.

— Колко?

— Не знам.

Яздеха мълчаливо в продължение на няколко минути.

— Има и още нещо — трябваше да му каже и останалото. Би било страхливост от нейна страна, ако продължаваше да изчаква.

— Какво?

— Трябва да съм сигурна, че никога повече няма да ме напуснеш.

Уорд изглеждаше напълно стъписан от думите й.

— Когато дойде време да направиш избор между мен и семейството си, ти повярва на тях. Вече ми разказа как са те излъгали, но ти все още ги обичаш и все още отчаяно желаеш те също да те обичат.

Уорд не можеше да го отрече.

— Прекарах по-голямата част от живота си, като правех всичко, което ми беше по силите, за да накарам родителите ми да ме обичат така, както обичаха Рамон. Имаше време, когато бих направил всичко, бих жертвал всичко за… — Уорд замълча изведнъж — Предполагам, че вече съм го направил.

В продължение на един дълъг миг той мълчаливо я гледаше.

— Това повече няма да се повтори — каза той, като отклони поглед.

Марина се почувства ужасно, защото бе повдигнала такъв болезнен въпрос за Уорд. Нейното семейство я бе лишило от наследство, но тя бе имала Танър и Бет. Също и Бъд. Никога не бе оставала без някого, които да я обича и да я подкрепя.

Уорд бе останал сам.

Марина знаеше, че той не беше забравил семейството си. Тя и не искаше това от него. Просто трябваше да знае, че е по-важна за него, отколкото майка му и брат му.

— Какво искаш да ти кажа? — попита той с болка в гласа.

— Не знам. Опитвам се да ти кажа, че имам нужда от още време. Обичам те. В това съм напълно сигурна.

— Но не вярваш, че аз те обичам?

Той, естествено, си бе направил този извод, но тя далеч не искаше да каже това.

— Не. Знам, че ме обичаш, но имам нужда да знам, да почувствам, че ме искаш обратно, дори и Танър да не се бе родил. Трябва да съм сигурна, че никога отново няма да предпочетеш семейството си пред мен.