Лей Грийнууд - Уорд

Щеше да разкрие истината на сина си за баща му час по-скоро. Щеше да му каже също, че се е съмнявала в него, но никога повече няма да го прави.

— Дошъл е един мъж и иска да ви види — обяви Уил.

— Да — добави Дрю. — Едно зализано конте, което твърди, че е твой брат.

Топлотата и щастието от срещата им изведнъж изчезнаха, заменени от леден страх. Марина вдигна поглед към Уорд. Той изглеждаше не по-малко изненадан от нея.

— Къде е той? — попита Уорд.

— Ей там — Дрю посочи към къщата. — Застанал е на верандата.

Марина и Уорд се обърнаха едновременно, когато Рамон Дилън слезе по стълбите на верандата и се насочи към тях.

— Появи се преди два дни — каза Дрю. — Аз исках да го изхвърля, но Изабел каза, че трябва да му позволим да остане, докато ти се върнеш.

— Той наистина ли е твой брат? — попита Танър.

— Със сигурност е — намеси се Уил — Не виждаш ли колко си приличат, също като Мат и аз?

— Като Мат и мен — поправи го машинално Уорд. — Да, той наистина е мой брат.

— Не го харесвам — заяви Дрю, която никога не се притесняваше да изразява собственото си мнение.

Марина се изправи.

— Ако бях на твое място, бих си спестила много неприятности. — Тя сложи ръка върху рамото на Танър и го привлече към себе си.

— Да не стоим тук — каза Уорд. — Да отидем и да видим какво иска.

— Ти върви — промърмори Марина. Уорд я погледна изненадано.

— Точно сега той няма да иска много хора около себе си. Сигурно е дошъл да говори с теб.

— Разбира се, че няма да иска, особено след като му е ясно, че не го харесваме — добави Дрю.

— Не трябва да говориш така — порица я Уорд. — Ти не го познаваш.

— Дори да го опозная, това няма да ме накара да го харесвам.

Уорд замълча, но не можеше да не отдаде право на момичето. Дрю не само винаги казваше това, което мисли, но и преценките и винаги бяха правилни.

— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш да го поздравим заедно? — обърна се Уорд към Марина.

В отговор тя само отрицателно поклати глава.

Уорд не бе изненадан. След това, което Рамон и бе причинил, съмняваше се, че тя щеше изобщо да се съгласи някога да го види.

Докато вървеше към Рамон, Уорд не можеше да овладее обърканите си чувства. Това бе братът, когото бе обичал още от деня, в който той се бе родил, но все пак това бе и същият мъж, който се бе опитал да изнасили жената, която сега беше негова съпруга и майка на сина му. Рамон го бе излъгал, бе разказвал на всички, че брат му е изчезнал в акция по време на войната. Беше ли възможно да го мрази като мъж и все още да го обича като брат?

Уорд не можеше да погледне Рамон с безразличие. Само с факта, че се бе родил, Рамон бе повлиял много на живота на Уорд. Усмивката му беше неустоима, любовта му към живота бе заразителна, щедростта му, особено когато не му струваше нищо, бе възхитителна. Уорд виждаше грешките на брат си и му прощаваше. Всички го правеха.

Когато се приближи повече, Уорд забеляза, че Рамон бе някак остарял, бе станал по-зрял, дори изглеждаше по-добре. Как можеше една жена да предпочете него, Уорд, пред мъж като Рамон? И все пак Марина го бе направила.

Рамон протегна ръце за поздрав. Уорд се поколеба само за миг, преди да притисне брат си в топла прегръдка. Можеше да му няма доверие, да пожелае да го просне с един удар на земята заради това, което бе направил, но Рамон си оставаше негова плът и кръв.

— Дай да те погледна — каза Рамон, като се освободи от прегръдката на брат си и отстъпи крачка назад. — Слаб си както винаги — Той смушка брат си в ребрата. — Тук не те ли хранят?

— Хранят ме, разбира се, но и работя много.

През изминалите седем години Рамон бе наддал няколко фунта. Тъй като беше по-нисък от Уорд, това си личеше.

— Казаха ми, че се опитваш да спасяваш света — продължи Рамон, като се усмихна със своята характерна ослепителна усмивка. Уорд не можеше да не отвърне на усмивката му.

— Само малка част от него.

Рамон постави ръка върху раменете на Уорд, като че ли никога нищо не ги бе разделяло, и заедно се отправиха към къщата.

— Казаха ми, че си блестящ лекар. Ако се преместиш в Сан Антонио, скоро можеш да станеш богат.

— Не възнамерявам да се местя никъде. Сега ела да поздравиш Марина. — Уорд хвърли поглед през рамо. — След това ще ми кажеш какво правиш тук. А после ще отидем някъде само двамата и ще проведем дълъг разговор.

Уорд не очакваше да види изненадата, която се изписа по лицето на брат му. След това разбра. Никога преди не бе казвал на никой член от семейството си какво да прави.