Лей Грийнууд - Уорд

— И той няма да се ядоса, когато разбере истината?

— Напротив, ще бъде очарован. Сам видя как поздрави Уорд — Марина отчаяно се надяваше, че Рамон ще й повярва. Беше от изключителна важност той да не говори с Танър преди нея. — Сега трябва да се върна при домакините си. След като им натрапих сина си в продължение на повече от седмица, ще бъде грубо от моя страна да се бавя повече.

Марина се надяваше, че това ще накара Рамон да се откаже от безумната си идея да се ожени за нея, но се съмняваше. Щеше да поговори с Уорд веднага щом й се предоставеше шанс. Може би Уорд щеше да успее да убеди брат си да се откаже и да се върне вкъщи. Щеше да предупреди съпруга си да не оставя Танър сам.

— Още повече, имам бебе, което не съм виждала повече от седмица.

Тя едва не се разсмя от стъписването по лицето на Рамон. Надяваше се, че тази новина ще го извади от равновесие поне за известно време. Със сигурност нямаше никакво намерение да му дава обяснения.

Танър бе разочарован от Рамон. Никога не бе виждал този мъж да прави нищо друго, освен да язди до ранчото на Бъд, но очакваше братът на Уорд да е опитен каубой. Момчето за кратко време бе разбрало, че Рамон обича просто да демонстрира умения, но нищо повече. Яздеше чудесен породист кон. Беше отличен ездач, имаше отлично седло, но не го биваше за нищо.

Рамон настигна децата на около миля от ранчото. Каза, че му е отегчително да ляга за следобедна дрямка и че с удоволствие би излязъл на хубава, дълга езда. Танър не разбра защо Бък го погледна невярващо и скептично, а Дрю изсумтя недоволно.

Рамон бързо се отегчи от работата на Бък. Когато Танър се противопостави на настоятелните му подкани да пояздят, Рамон го предизвика да се състезават.

— Чух, че имаш най-бързия кон в тази част на Тексас — каза Рамон — Самият аз исках да го купя, но Бъд ме изпревари. Но това няма чак такова значение, защото мисля, че моят Салвадор е много по-бърз.

Танър не можеше да отмине с безразличие такова предизвикателство.

— Моят кон може съвсем лесно да надбяга твоя Салвадор, нали така, Дрю?

— Не знам, пък и не ме интересува — отвърна момичето.

Танър не я разбираше. Тя беше раздразнителна и свадлива от мига, в който се появи Рамон. Танър също не го харесваше, но се държеше добре с него, дори му предложи да остане с тях, докато Бък тръгна по следите на един липсващ от стадото бик.

— Искаш ли да се надбягваме и да видим? — попита Рамон.

— Разбира се. Хайде, Дрю.

— Аз няма да дойда — отвърна сопнато тя. — В момента яздя кон, който е обучен да връща заблудени животни, и нямам никакво намерение да го осакатя, като препускам нагоре-надолу като някаква глупачка.

— Така е, защото знаеш, че конят ти не може да се сравнява с нашите — продължи Рамон. — Хайде, Танър, нека да видим чий кон е по-бърз.

— Хайде, вървете — подкани ги Дрю — Омръзна ми да ви слушам и гледам.

Танър си помисли, че не би трябвало да оставя Дрю сама, но тя бе в отвратително настроение. Още повече, че не можеше да отхвърли предизвикателството на Рамон.

— Да видим кои пръв ще стигне до края на този каньон — извика Танър.

— Като ще е състезание, поне да е истинско — отвърна Рамон и му отправи ослепителна усмивка — Да видим кой пръв ще стигне до онова било ей там.

— Но това е на повече от миля!

— Безпокоиш се, че конят ти няма да издържи толкова дълго?

Така беше. Танър в никакъв случай не можеше да отмине такова нещо с безразличие.

— Знам едно било, което се намира на две мили — отвърна момчето — Ще видиш, че ще те изпреваря до там и обратно.

Двамата изкрещяха високо и пришпориха конете.

Танър обичаше да чувства под себе си галопиращия кон. Обичаше хълмовете, които се възправяха от двете му страни, и планините, чийто силует се очертаваше в далечината. Всичко тук му бе станало познато и мило, а той надпреварваше коня на Рамон.

Но само с една глава дължина.

Вместо да заобиколи билото, Рамон се впусна в един страничен каньон. Танър го последва. Преминаха една малка долина, изкачиха се по тясна пътека и навлязоха в друг каньон. Сега Рамон бе на две дължини напред Танър имаше чувството, че конят на Рамон е наистина по-бърз, но момчето не мислеше да се отказва. И двата коня забавиха ход, когато поеха по една тясна каменлива пътека, която водеше в друг каньон. Той свършваше след едно възвишение от около две хиляди фута.

Двамата ездачи препуснаха в малката долина, като яздеха рамо до рамо. Постепенно конят на Танър започна да в взима преднина. След миг вече бе на половин дължина напред. Дори когато изкрещя триумфиращо, Танър сметна, че Рамон не язди с всички сили. Ако Дрю яздеше Салвадор, несъмнено щеше да спечели.