Лей Грийнууд - Уорд

Уорд отново я целуваше, завладявайки устата й диво и стремително. Ръката му се бе върнала на разголената й гръд. От докосването му сякаш огньове избухваха в цялото й тяло. Не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за Уорд и това, което правеше с тялото и.

В нея се събудиха чувства, които бяха заровени под пепелта на самотата цели седем години. Тялото й реагираше по начин, съвсем нов и неочакван за нея. Струваше й се, че досега сякаш е живяла в тялото на друг човек.

Дори и през плата на роклята, докосването му правеше гърдите й извънредно чувствителни и караше зърната й да се втвърдяват. Уорд галеше гърдите й с върховете на пръстите си, като постепенно проникваше все по-дълбоко в деколтето й Когато започна нежно да гали твърдото зърно, от устните й се изтръгна сладостен стон. Никога не бе изпитвала такава сладка агония. Никога не бе предполагала, че това изобщо е възможно.

Марина не се възпротиви, когато Уорд свали роклята до кръста й. Нямаше достатъчно сили, нито желание. Твърде дълго бе живяла сама, лишена от мъжка ласка. Искаше й се за една нощ да изпита всичко, което бе пропуснала през тези седем години.

Когато устните на Уорд напуснаха устата й само за да се прехвърлят на гърдите й, почувства, че повече не би могла да издържи. По тялото й се разливаха мощни, болезнено сладостни вълни. Раздвижи се под него. Това намали леко напрежението, но увеличи удоволствието. Марина вече не осъзнаваше какво прави. Почти не забеляза, когато Уорд измъкна роклята изпод хълбоците й и след това от цялото й тяло. От значение бе само дивото желание, което пулсираше във вените й.

Марина застина, когато ръката му се плъзна надолу и притисна тялото й към неговото. Допирът на кожата му до нейната я накара да потрепери. Не бе разбрала кога бе успял да свали дрехите си. Почувства горещата му възбуда, а напрежението в тялото й ескалира до степен, когато повече не можеше да се контролира. Мускулите й се напрегнаха в очакване. Ръката му се плъзна между телата им и се спря на корема й. Жаждата й за него бе толкова голяма и всепоглъщаща, че Марина не можеше да мисли за нищо друго. Тя се притисна към него в мълчалива подкана да я намери, да я изпълни, да я отведе до онова неописуемо блаженство, което само той можеше да й даде. Но Уорд се отдръпна. Марина не знаеше дали той предпочита все още да се въздържа, или иска да забави темпото. Не я интересуваше. Значение имаше само това, че тя бе почти полудяла от страст и всичко бе по негова вина. Той трябваше да направи нещо или тя щеше да започне да крещи високо.

— Уорд, моля те — изстена тя.

Тя се притисна плътно към Уорд, опитвайки се да го накара да удовлетвори болезненото желание, което я разкъсваше и превръщаше тялото й в трептяща струна. Никога не бе искала нещо толкова много. Никога не се бе нуждаела от Уорд толкова отчаяно.

— Успокой се. Марина, цялата нощ е пред нас — прошепна той.

Но тя не можеше да се успокои. Вече не можеше да се владее. Притисна се отново към него, подканяйки го да удовлетвори желанието, което пулсираше в нея и което се разгаряше с всяко движение на тялото му, с всяко докосване на гърдите й до кожата му. Уорд се раздвижи в нея. Безкрайната й пламенност го обля като топъл дъжд, докато тя почти загуби свяст. Това трябваше да свърши или тя със сигурност щеше да полудее.

За момент Уорд се опита да я накара да се успокои, искаше да продължи удоволствието й дълго и бавно, но когато тя заби нокти в гърба му и впи зъби в ухото му, разбра, че това щеше да бъде невъзможно. Предаде се на нейната пламенност и позволи страстта да вземе връх над разума му.

Сподавяйки желанието си да изкрещи Марина заби зъби в рамото на Уорд и се остави на екстаза, който прииждаше и я заливаше като мощен прилив. Внезапно се оказа на гребена на вълната, в следващия миг сякаш пропадна в дълбока пропаст и напрежението изведнъж се оттегли от тялото й, оставяйки я разтреперана и напълно удовлетворена. Почувства как тялото на Уорд се напрегна и потрепери под напора на собственото му освобождаване, след което той изнемощяло се отпусна върху нея.

Бяха й нужни няколко минути, преди дишането й да се нормализира, за да бъде в състояние отново да събере мислите си. Осъзна, че бе направила още една крачка към Уорд и към заздравяването на тяхната връзка. Нищо, което се бе случило в брачната им нощ, не можеше да се сравни с това. Тогава те бяха две деца, които изучаваха телата си, без да осъзнават нищо друго, освен това, че бяха сложили край на едно табу, бяха направили нещо, за което никой нямаше да има правото да ги обвинява.