Лей Грийнууд - Уорд

Но дали това бе единствената причина? Той отново я целуваше, объркваше мислите й, караше я да пожелае изобщо да престане да мисли.

Уорд се отдръпна, достатъчно, за да я огледа от глава до пети.

— Красива си — промърмори той, като докосна лекичко устните й с върховете на пръстите си. — Дори по-красива от преди.

Марина не му вярваше. От дълго време не бе имала време да се грижи за себе си или да харчи пари за дрехи, но нямаше да възрази, ако Уорд предпочиташе да си мисли, че тя е станала по-красива. Това й харесваше. Караше я наистина да се чувства такава.

Уорд се наведе леко и започна да целува клепачите й. Марина не разбираше защо се чувства толкова удобно в прегръдките на Уорд, докато само докосването на Бъд я караше да се отдръпне по-далеч. Бъд бе стабилният, сериозен мъж, който я обичаше, макар че тя не отговаряше на чувствата му. Уорд я бе изоставил, но въпреки това тя се чувстваше много по-добре в неговите прегръдки. А целувките му й харесваха още повече.

Бъд никога не би целувал клепачите й. Марина не се възпротиви на сладката атака на устните му. Чувстваше се прекрасно.

— Защо го правиш? — прошепна тя.

— Защото така искам.

Сега Уорд започна нежно да гризе ушенцето й. Беше й все по-трудно да се съсредоточи. Но за нея бе от изключителна важност да разбере дали Уорд я иска заради самата нея или само като майка на Танър.

— Сигурен ли си, че не правиш това заради Танър?

— Кой Танър?

Марина виждаше, че той се шегува, но това й достави удоволствие.

— Той е твой син, момчето, което имаш намерение да притежаваш.

— Не по-малко искам да притежавам майка му.

— Сигурен ли си?

— Нека ти покажа.

Устните му покриха нейните диво и необуздано. Марина осъзна с изненада, че му отвръща по същия начин. Не разбираше как стана така, но реши да не задава повече въпроси и да се остави на чудесните усещания, които Уорд предизвикваше у нея. Утре щеше да има достатъчно време да реши какво означава всичко това.

— Сега вярваш ли ми?

— Малко.

— Имаш ли нужда от още убеждаване?

— Няма да навреди.

Чувстваше, че постъпва лекомислено, но не я беше грижа. Беше на двайсет и четири години. Хората я бяха избягвали, шепнеха зад гърба й, нагло я сочеха, когато имаше смелостта да се покаже на публично място. През цялото това време бе крила чувствата си, понякога се преструваше, че те изобщо не съществуват, защото се страхуваше, че те ще я погълнат.

Не бе се осмелила да се надява на любов. След време успя да убеди сама себе си, че е така.

Сега разбираше, че нещата не стоят по този начин. Искаше любов — искаше я отчаяно, но се страхуваше. Можеше да живее без любов. Но не мислеше, че би могла да понесе да намери любовта и след това да я изгуби отново.

Марина се отпусна в прегръдките на Уорд, обви ръце около него и се притисна към тялото му. Чувстваше допира до мощните му мускули и чувството бе зашеметяващо. Нещо вътре в нея се отпусна и изчезна. Почти веднага осъзна, че това всъщност бе твърдото й самообладание, което й бе помагало да издържи трудностите през изминалите седем години. Опита се да задържи това самообладание, но то продължи да отслабва и накрая съвсем изчезна. Каза си, че не може да се превръща в слаба жена, не можеше да си позволи да разчита на Уорд или на някой друг да я закриля. Но това не бе по силите й, нито зависеше от волята й. Вътрешният й глас й казваше, че Уорд сега е тук. Можеше да се отпусне. Той щеше да се погрижи за всичко. Марина се притисна по-силно към него, наслаждавайки се на топлината от неговата близост.

— Сега убедена ли си? — попита я той.

С върха на езика си Уорд очерта линията на ухото й. През цялото й тяло преминаваха тръпки, накрая бе сигурна че повече не би могла да издържи.

— Мммм…

Всичко това правеше изключително трудно да вземе решение.

— Ще видя дали мога да бъда малко по-убедителен — прошепна й Уорд.

Уорд разкопча копчетата, които придържаха яката на Марина плътно около врата й. Целувките, с които обсипа шията и малката вдлъбнатинка в основата й, бяха достатъчни, за да заглушат слабите й протести. Коленете й омекнаха. Трябваше да полага невероятни усилия, за да остане на крака.

— Миришеш толкова хубаво — промърмори Уорд. — Толкова си топла и мека.

През замъгленото й съзнание премина мисълта как ли миришеше Уорд. Той бе силен и уверен, от тялото му се излъчваше топлина, но как миришеше?

Съвсем определено на сапуна на мисис Прут. През изминалата седмица се бе къпал толкова пъти с него, че не бе останала и следа от онази типична само за него миризма. Напомни си, когато се върнат в ранчото, да обърне внимание на това.