Уилям Грифин - По заповед на президента

— Нека влязат всички и кажи на Лаунсдейл да не приема обаждания, докато не му кажа.

— Да, сър — каза Сангуенети и вдигна поглед към Лустръс. — Сър, командирът на корпуса ще ви приеме, както и майор Нейлър и онзи човек ей там.

Старши сержант Дитер, който неведнъж се беше заяждал по телефона със своя колега, показа вдигнат палец на старши сержант Сангуенети, когато мина покрай него на път към офиса на генерал Таусън.

Лустръс, Нейлър и Дитер поздравиха чинно. Таусън им отговори с почти небрежно махване с ръка.

— Когато Тони каза „грозен“ — каза той, като стана от стола си, за да подаде ръка на старши сержант Дитер, — разбрах, че трябва да си ти. Как си, Рупърт? Не сме се виждали много отдавна.

— Аз също се радвам да ви видя, сър.

— Изглеждаш направо кожа и кости — каза генерал Таусън. — Той те тормози, преуморява те?

— Да, сър, така е.

— Предполагам, тогава, че знаеш за какво става въпрос сега?

— Да, сър.

— Тогава, ти също би трябвало да знаеш, Тони — каза генерал Таусън. — Затвори вратата.

Таусън изчака да затворят вратата, след това погледна Лустръс.

— Едно изречение, Фред — каза той. — За доброто на службата?

— Сър, мисля, че е много вероятно малко преди да бъде изпратен във Виетнам, където посмъртно е заслужил Медал за храброст, един наш млад офицер да е виновен за забременяването на германско момиче, за което не се е оженил.

Таусън дълго го гледа.

— Това обобщение е наистина много за едно изречение, Фред — каза той. — Очаквах да чуя нещо друго.

Лустръс не отговори.

— Сигурен ли си във фактите? — запита Таусън.

— Не сър, но съм готов да се обзаложа на десет към едно за онова, което мислим.

— И защо въпросът изниква сега? Майката е разбрала, че бащата е герой?

— Не, сър. Майката току-що е открила, че умира — рак на панкреаса — и няма членове на семейството, които да се погрижат за момчето, което в момента е на дванайсет години.

— И защо мислиш, че тя казва истината?

— Бях приятел на баща й, сър. Не преследват пари.

— Откъде знаеш?

— Защото тя има повече, отколкото са й нужни. Тя е фрау Ерика фон унд зу Госингер, генерале. Притежава пивоварна, три вестника, както и друга собственост.

— Свързана ли е с хората, които намериха смъртта си на магистралата?

— Това бяха баща й и брат й, сър.

— И как беше привлечено вниманието ви върху този въпрос?

— Тя е казала на Нети, генерале. Вчера на обяд. Мисля, че казва истината, сър.

— Тя вероятно казва истината, но ние не можем да приемем никакви случайности — каза генерал Таусън. — Тони, свържи се по телефона със Сейнт Луис, кажи им да ни изпратят факс… Как беше името?

— Старшина Джордж Алехандро Кастило, сър — каза старши сержант Дитер.

— … И виж с каква информация разполагат за него и да ни я изпратят възможно най-експедитивно. Ако кажат, че не могат да го направят днес, кажи им, че в такъв случай ще изпратя молбата си по редовния канал, през шефовете им. Ако запитат защо, ти не знаеш отговора. Разбра ли?

— Да, сър.

— Направи го веднага! — каза Таусън. — Рупърт може да ни запознае с подробностите, докато говориш по телефона.

— Да, сър — каза старши сержант Сангуенети и погледна старши сержант Дитер, който пишеше пълното име на Кастило на лист хартия. Когато Дитер му го подаде, Сангуенети излезе от офиса.

Таусън погледна Лустръс.

— Да получиш информация от Сейнт Луис, е като да извадиш зъб — каза той. — Преди две седмици ми се наложи да отида при шефа им. Надявам се, че го помнят. — Той се замисли за миг, после продължи: — Добре. Да кажем, че си прав, Фред… И щом Нети вярва на тази жена, ти вероятно си прав. И какво следва от това? Какво ще предприемем?

Полковник Лустръс беше служил под командването на генерал Таусън два пъти и правилно подозираше, че въпросът му е риторичен и Таусън не очаква отговор.

— Ако мистър Кастило беше женен — продължи Таусън, — ситуацията щеше да е друга. Съпругата му най-вероятно щеше да получава пенсия, както и момчето, ако бъдеше изпратено при нея. Ще трябва да говоря с адвокат и да изясня подробностите. Щом не е бил женен, ситуацията е съвсем друга. Добре. Не знаем достатъчно, за да вземем каквото и да било решение. Единственото, за което се сещам в момента, е да вземем кръвна проба. Малко е безсърдечно, а ако кръвните проби съвпаднат, това нищо не доказва. Но ако не съвпаднат, това доказва, че той не е бащата. И така, единственото, което мога да ти кажа да направиш, Фред, е да вземеш кръвна проба от момчето и да се погрижиш да можем да докажем, че от момента на вземането на кръвта тя е била непрекъснато под наше наблюдение.