Уилям Грифин - По заповед на президента

— Да, сър.

В караваната на Брустър, на път към апартамента за ВИП гости, Фернандо каза:

— Онова, което каза сержантът, беше тъжно.

— Какво? — запита Чарли.

— Каза, че не иска да се прибере у дома си заради съпругата си — каза Фернандо. — Налага се да пътува, да работи извънредно, а вкъщи стават скандали заради това.

— Той не каза точно това, Фернандо — обясни Кастило. — Той се прибра по-рано у дома си, преди Д’Алесандро да го вземе оттам като един от хората, които ще работят с комуникаторите. Казал на съпругата си, че ще участва в операция. Тя знае, естествено, какво е това — че ще отиде някъде и ще прави нещо, за което не може да й каже. Той е от „Делта Форс“, така че тя знае, че местата, където го изпращат, обикновено не са приятни и че той не знае кога ще се върне. Съпругите на членовете на Специалните части се научават да се справят с това. Не им е лесно, но се справят. Той не иска да се прибере у дома, да я събуди, тя да се развълнува, че се е прибрал невредим, а после, след два часа, двамата да преживеят всичко това отново.

— Исусе Христе! — каза тихо Фернандо.

— Не си спомням откога не съм хапвал нещо — каза Кастило.

— Сър — отговори Брустър, — в хладилника ви със сигурност има шунка и швейцарско сирене. И хляб. Не знам обаче дали ще можете тази вечер да намерите какво друго да хапнете. Всичко е затворено. Освен ако не искате да дойдете у дома с мен.

— Благодаря, но не. Мислех си за закуска. Може ли онзи сержант да дойде, да кажем, в седем без петнайсет и да приготви закуска? Няма да мога да отида никъде, защото ще съм в цивилни дрехи, а и Фернандо е с мен.

— Добре. Той ще бъде там.

Като влязоха в спалнята на апартамента за ВИП гости, Чарли отиде при багажа си, извади и приготви до леглото си чисто бельо, сако от туид, светлокафяви панталони, риза и обувки.

— Какво, по дяволите, правиш, гринго? — запита Фернандо.

— Не искам да губя време, когато ни се обадят сутринта.

— Вече е сутрин — каза Фернандо.

— Фернандо, да знаеш, че познавам часовника и дори разпознавам малката от голямата стрелка.

Фернандо се усмихна, отиде при куфара си и също започна да приготвя на пода до леглото си чисти дрехи.

Чарли съблече униформата си и като се опита да не обръща внимание на телесната миризма, която сега се излъчваше от тази материя-чудо, сгъна я и я остави при багажа. Като отиде в кухнята без тежките ботуши, му се стори, че краката му са ужасно олекнали. Направи сандвичи с шунката и сиренето. Нямаше нито масло, нито горчица. Занесе един сандвич в спалнята на Фернандо. Фернандо го изгълта на две хапки и каза:

— Никак не е хубав.

А после запита дали има още.

Чарли направи още два сандвича и даде единия на Фернандо. Докато ядеше, той се съблече и прибра потника и слиповете си в куфара. Взе тоалетния си несесер в банята, изкъпа се, обръсна се и легна гол в леглото. Видя, че Фернандо вече е в другото легло, легнал на една страна, вероятно заспал. Чарли изгаси лампата на нощното шкафче, обърна се на една страна и заспа със спомена за нежния допир на дланта на Бети до бузата си и топлите й устни.

Въздушната база „Поуп“, Северна Каролина

07:35, 10 юни 2005

Генерал-майор Х. В. Гонзалес беше на кормилото на караваната „Додж“ пред помещенията за ВИП гости, когато Чарли Кастило и Фернандо Лопес излязоха от сградата. Капитан Брустър им се беше обадил преди десет минути, когато Чарли и Фернандо тъкмо привършваха закуската си, за да каже на Кастило, че генерал Макнаб ще пристигне в 07:45.

— Добро утро, генерале — каза Чарли, след като беше поставил багажа им в багажника и се беше настанил вътре. — Това е братовчед ми, Фернандо Лопес.

Гонзалес преметна ръка през облегалката на предната седалка и каза:

— Bienvenida a Fort Bragg, Seinor Lopez.

— Благодаря, сър — отговори Фернандо на испански.

— Предполагам, Кастило — каза Гонзалес, вече на английски, — че сте обмислили въпроса дали да дадете на мистър Лопес достъп до поверителна информация.

„Е, майната ти, генерале!“

— Упълномощен съм, генерале — каза студено Кастило — да кажа на братовчед си или на някого другиго онова, което смятам за нужно по отношение на ситуацията.

Говореше не само на испански, но на мексиканско-тексаския диалект, характерен за района на Сан Антонио.

Фернандо забеляза говора и тона му, изгледа го изненадано и каза на Гонзалес на испански:

— Не знам дали е подходящо да ви го кажа или не, сър, но аз съм капитан от запаса и имам разрешение да получавам секретна информация, дори топсекретна.