Уилям Грифин - По заповед на президента

— Името нищо не ми говори — прекъсна го Макнаб. Погледна останалите, които поклатиха глави.

— Те имат намерение да го разбият в Камбаната на свободата във Филаделфия.

— Откъде имате тази информация, мистър Кастило? — запита Макнаб.

— От руснак, търговец на оръжие. Едно от имената, с които се подвизава, е Александър Певснер. Друго име, което използва, е Васили Респин.

— Познавам господина и по двете му имена. Истински негодник — каза Макнаб. — Това ми звучи като фантазия от шпионски роман. Къде получи информацията?

— От самия Певснер във Виена.

— И защо той ти е дал информацията? Не ми казвай, че е от алтруизъм.

— Не иска да привлича вниманието. Или, с други думи, иска да отвлече вниманието от себе си, за да се занимава спокойно с бизнеса си.

Макнаб изсумтя.

— Както и да е — продължи Кастило, — последното, което научихме, е че самолетът, пребоядисан и с отличителните знаци на „Еър Суринам“, е видян за последен път в Нджамена, Чад, след полет от Хартум. Но в Хартум няма регистриран полет на „Еър Суринам“ за последните шест месеца.

— Това би могло да стане — каза полковник Торине и направи жест с пръсти, който имитираше даването на подкуп.

Кастило не отговори, а продължи:

— Самолетът заредил гориво и отлетял с план на полета за летище „Муртала“ в Лагос, Нигерия. И никога не стигнал там.

— И къде, мислиш, че е? — запита полковник Торине.

— Кенеди мисли, че е в Южна Америка — каза Кастило.

— Кенеди? Кой е Кенеди? — прекъсна го генерал Макнаб.

— Човекът на Певснер. Американец. Бивш агент на ФБР — каза Кастило.

— Първото му име Хауърд ли е? — запита Макнаб.

Кастило кимна.

— ФБР го търсят, доколкото знам — каза Макнаб. — Тук идва човек от ФБР и ни помоли, ако разберем къде е, да им кажем.

— Това е съвсем друга история, сър, но видях досието му. Не е обвинен в нищо.

— И се ползва с добрите препоръки на Певснер, сигурен съм? — запита Макнаб.

Кастило не отговори.

— Къде в Южна Америка — запита Макнаб.

— Не съм сигурен, че самолетът би могъл да стигне до Южна Америка от която и да е точка на западното крайбрежие на Африка — каза полковник Торине. — Каква е конфигурацията на самолета?

— Излязъл е от пътническата служба на „Континентал Еърлайнс“ — каза Кастило. — Икономичен на гориво, 189 места.

— Това вероятно означава конфигурацията за кратки полети — каза полковник Торине и извади компютър с размери, позволяващи да се събере в джоб, от джобчето на ръкава на пилотския си костюм. Започна да натиска клавишите със специална игла. — Обикновено това означава максимум около 8 000 до 8 150 галона гориво. Което му дава обхват на полета от 2 170 мили. Без резервното гориво, разбира се.

Започна бързо да натиска още копчета със специалната игла.

— Суринам е извън обсега — каза той. — Но Джорджтаун, Гвиана, е. Малко по-нагоре по крайбрежието, не повече от двеста мили от Парамарибо, и е единственото летище, за което знам, че ще приеме „Боинг 727“. От Дакар до Джорджтаун има 2 455 морски мили. Стандартна конфигурация просто няма как да ги измине.

— Допълнителните резервоари за гориво — каза Кастило.

— Добре, да включим и този фактор — каза полковник Торине и бързо започна да натиска копчетата на клавиатурата. — Ако приемем, че това са стандартни армейски резервоари — а трябва да приемем, че са такива, — то те съдържат по петстотин галона гориво…

— Как самолетът въобще е стигнал до Африка, на първо място, щом капацитетът му не позволява да се прекоси Атлантика? — запита Макнаб, а после, тъй като бързо се досети, добави: — Съжалявам, глупав въпрос.

Но Торине и без друго му отговори:

— Най-вероятно през Гандър, Нюфаундленд, до Шанън, Ирландия. Това е най-дългият „крак“, около 1 700 морски мили, но е във възможностите на „Боинг 727“. После надолу към Франция, Северна Африка и така нататък.

На Кастило му хрумнаха няколко неприятни и неласкави мисли една след друга. Първата беше, че въпросът на генерал Макнаб наистина беше глупав. А Макнаб рядко задаваше глупави въпроси.

„Е, Исусе, той току-що се върна от Северна Африка, където проведе изключително успешна операция на «Грей Фокс». Уморен е. Знам как са тези неща. И въпреки че съм впечатлен от джобния компютър на Торине и ловкостта, с която натиска клавишите с тази игла, малко е късно сега да започнем да пресмятаме докъде би могъл да стигне един «Боинг 727».“

Като че ли прочел мислите на Кастило, Торине го погледна и каза: