Уилям Грифин - По заповед на президента

— Предполагам, че е трябвало да направим това по-рано, но, честно, работех по предположението, че самолетът се е насочил към Мека.

„Какво каза? Това пък какво е, по дяволите?“

— Извинете, сър? — каза Кастило.

Лицето на Торине изразяваше: „Изпуснах думите, без да помисля.“ Той погледна, с известно смущение, Макнаб.

— Кажи му — каза Макнаб, а после, преди Торине да е успял да си отвори устата, продължи: — Генерал Нейлър, вероятно защото е мислел, че няма нужда аз да знам, не сподели с мен защо търсим самолета в Чад, но…

И той направи знак на Торине да продължи той. Торине погледна Кастило.

— Знаете ли кой е генерал Макфадън?

— Помощник-командирът на генерал Нейлър във въздушната база „Макдил“ — отговори Кастило.

— Точно така — каза Торине. — Познаваме се отдавна. Когато генерал Макфадън ми се обади, за да осигуря екипа подкрепа за мисията на Макнаб, ми каза, че въпреки сведението, че самолетът ще бъде разбит в Камбаната на Свободата, той мисли, че съществува възможност той да лети до Мека, където да бъде разбит в kaaba, с което наистина ще ядоса мюсюлманите. Самолетът е американски, вероятно ще бъде открито тялото на американски пилот…

— Исусе! — каза Кастило.

— Което и на двама ни се стори много по-логично, отколкото разрушаването на Камбаната на свободата — каза Макнаб. — И все още намирам повече смисъл в другата хипотеза.

— Генерале, наистина мисля, че целта е Филаделфия — каза Кастило.

— Далеч съм от мисълта да оспорвам преценката на личния представител на президента — каза Макнаб. — Разкажи ни за резервоарите за гориво, Торине.

„Господ ми е свидетел, че съм експерт по сарказма на Макнаб, но в тона и думите му пак има нещо повече от очевидното. Какво, по дяволите, цели той?“

— О’кей, докъде бях стигнал? — запита Торине, като отново се консултира с компютъра си. — Един резервоар съдържа петстотин галона. Не знам колко резервоара са качени на борда в Абеше…

— Вероятно ще разбера това, когато отида в Козумел — каза Кастило.

— … но са били повече от един. Да видим какво знаем. Два резервоара, хиляда галона. — Торине продължи да натиска клавишите със специалната игла. — Да си представим, че с един галон се изминават 0,226 морски мили, това прави 226 мили допълнителен обсег. Две хиляди сто и седемдесет плюс 226 означава, че горивото им ще свърши на петдесет и девет мили от Джорджтаун.

— Кажи колко резервоара са им нужни, за да им дадат необходимото гориво — нареди Макнаб. — А също така и колко резервоара биха могли да качат на борда.

— Добре — каза Торине. — Още два резервоара ще добавят още 226 мили. Така ще могат да прекосят морето и ще им остане гориво за още 160 мили. Шест резервоара ще им позволят да прекосят морето и ще им остане гориво за още 400 мили.

— По-добре да приеме, че имат осем резервоара — каза Макнаб. — А теглото?

— Не мисля, че теглото би представлявало проблем — каза Торине. — Да проверя.

На вратата се почука. Д’Алесандро отиде до нея и я отвори. На прага стоеше сержант от Специалните части.

— Търсят ви на сигурната линия, мистър Д’Алесандро — каза той.

Д’Алесандро отвори чекмеджето на бюрото и извади телефон. Каза няколко кратки думи, след което го подаде на Кастило.

— Кастило.

— Дик е, Чарли — каза майор Х. Ричард Милър. — Имаме потвърждение, че двамата, които са посетили джамията на Бритън, са онези, обучавали се в „Спартан“. Където са получили сертификати за „Боинг 727“.

— Чудесно. Това доста изяснява нещата, нали?

— Така изглежда — каза Милър. — Има и още нещо, Чарли.

— Добре. Давай.

— Бети Шнайдер каза да ти предам съобщение.

— Също толкова чудесно. Какво е то?

— Каза да ти го предам буквално, Чарли — каза Милър с известно смущение.

— Добре, да чуя.

— Тя каза: „Би трябвало да знам по-добре, Дон Жуан.“

— О, по дяволите!

— Какво, по дяволите, си й направил, Дон Жуан?

— Това ли е всичко, Дик?

— Да.

— Ще държим връзка — каза Кастило и подаде телефона на Д’Алесандро.

„Предполагам, че сержантът от патрулите най-после е казал на лейтенант Шнайдер с какво име съм известен в Тайните служби. По дяволите! По дяволите!“

Кастило усети погледа на Макнаб върху себе си.

— Беше Милър, сър — каза Кастило. — Потвърдило се е, че двамата сомалийци са учили в „Спартан“ и са квалифицирани да управляват „Боинг 727“.

— Е, предполагам, че тогава kaaba е в безопасност от тези лунатици — каза Макнаб. — Това добре ли е или зле?