Уилям Грифин - По заповед на президента

— Разбрано, започваме спускане до десет хиляди фута. Ще докладваме над Голдсборо.

— Точно така, седем-пет.

— „Поуп“, моля, свържете се с капитан Брустър от Осемнайсети въздушен полк и му съобщете кога ще пристигнем. Кажете му, също така, че ще имаме нужда от земен транспорт.

— Разбира се, седем-пет.

— Благодарим ви, „Поуп“.

— Хайде, разкажи ми за себе си и за дамата-ченге, гринго — каза Фернандо. — Много е хубава!

Не последва отговор.

— Хей, гринго, мислех, че ще ми казваш всичко!

Погледна Кастило. На слабата светлина на лампите от контролното табло видя, че главата му е наведена напред. Чарли беше дълбоко заспал. Фернандо се замисли дали да не го разтърси по рамото, но се отказа.

Въздушна база „Поуп“, Северна Каролина

04:55, 10 юни 2005

Фернандо Лопес побутна Чарли по рамото.

— Хей, Спяща красавице! Събуди се!

Кастило отметна рязко глава назад, после погледна през прозореца. Движеха се бавно по пистата, покрай дълга редица самолети на Военновъздушните сили.

— Приземили сме се — каза Кастило изненадано.

— Без никаква помощ от твоя страна.

— Съжалявам, Фернандо.

— Хайде, гринго, кога си спал за последен път?

— Не знам — каза Кастило след миг. — Къде отиваме?

— От наземния контрол казаха да се движим по пистата, докато не ни посрещнат — каза Фернандо.

Кастило отново погледна през прозореца. Не се виждаше никакво превозно средство, но се виждаше човек, който размахваше ръце в сигнал „продължавайте напред“. Докато Кастило гледаше, човекът, който в момента вървеше заднишком към отворената врата на единия от хангарите, показа сигнал „завийте вдясно“. Когато Фернандо обърна самолета към хангара, веднага получи сигнал „спри“ и „изключи двигателите“.

— Това вероятно е хангарът, където „Делта“ държат своите „727“ — каза Кастило.

Потвърждението за това дойде почти мигновено. На заден ход от хангара излезе влекач. Двама войници, със зелени барети на главите, погледнаха от техния самолет към влекача, който ги задърпа към хангара. Когато самолетът беше прибран, вратите започнаха да се затварят.

Кастило видя капитан Хари Брустър и Вик Д’Алесандро до вратата на вътрешен офис.

— Впечатлен съм от самолета ти, Чарли — каза Д’Алесандро и го поздрави с ръкостискане и потупване по рамото. — Откъде го взе, по дяволите?

— От компанията за самолети под наем в Аламо — отговори Кастило. — Защо сме в хангара?

— Обади ни се генерал Макнаб, Чарли. Той е някъде над Атлантика и ще пристигне след около три часа. Каза, че иска да те види незабавно. Реших, че ще стане по-бързо тук, отколкото ако отидем до бившия затвор. Самолетът на Макнаб ще дойде тук веднага щом свали на земята екипа.

— Той каза ли защо?

Д’Алесандро поклати глава. Фернандо и сержант Шърман слязоха от самолета и отидоха при тях.

— Това е братовчед ми, Фернандо Лопес — каза Кастило.

— Той управлява самолета? — запита Д’Алесандро.

— Самолетът е негов.

— И колко се наложи да му кажеш?

— Почти всичко.

— Жалко — каза Д’Алесандро с безизразно лице. — Сега ще трябва да го убия.

После се усмихна и му подаде ръка.

— С Чарли се познаваме отдавна — каза Д’Алесандро.

— Знам — каза Фернандо. — Каза да те прострелям два пъти в топките, ако ми създаваш проблеми.

Д’Алесандро се усмихна широко.

— Харесва ми, Чарли — каза той. — Но вероятно ще го убия, въпреки това.

— Имаш ли нещо друго за мен, Вик? — запита Кастило.

Д’Алесандро поклати глава. Капитан Брустър каза:

— Не, сър.

— Имам нужда от малко свободно време — каза Кастило. — Заспах в самолета. Трябва и да се преоблека. Има ли някакви проблеми Фернандо да дойде с мен в апартамента за ВИП гости?

— Не, сър — каза Брустър.

— Ти ли ще останеш на пост, сержант Шърман? — запита Кастило.

— Да, сър.

— Не виждам проблем, ако си починеш малко и се прибереш у дома си. Дай телефонния си номер и бъди готов да се върнеш тук с предупреждение от половин час. Остави радиото в самолета.

— Сър, ако нямате нищо против, знаете какви са съпругите, бих предпочел да отида в бившия затвор с мистър Д’Алесандро.

— Както искате, сержант — каза Кастило.

— О’кей — каза Д’Алесандро. — Брустър ще те заведе до помещенията. А аз ще заведа Шърман до бившия затвор. А когато останат четирийсет и пет минути до пристигането на генерал Макнаб, ще се обадя на Брустър и той ще те доведе тук. Всички ли са съгласни?

Всички кимнаха. Капитан Брустър и сержант Шърман казаха: