Уилям Грифин - По заповед на президента

— Господи, казал си му това, без да знаеш?

— Джоуел ми е казвал, че Тайните служби имат такова разрешение. Или съм останал с такова впечатление. Не обърнах достатъчно внимание, макар че би трябвало. Ще поема вината, сър. Мислех, че е важно да се инсталират подслушвателни устройства, и то бързо.

— Имаме разрешение да подслушваме десет дни, като се брои от деня, в който сме информирали за това федерален съдия. Но трябва първо да уведомим федерален съдия. Ако през десет дни успеем да убедим съдия, че е важно да подслушваме тези телефони, можем да задържим подслушвателните устройства. В противен случай не можем да ги използваме повече. Може би ще пожелаеш да си го запишеш, Чарли.

— Да, сър. Съжалявам, сър.

— Джоуел е на път за там. Ще го накарам да се обади на някой съдия.

— Да, сър. Благодаря ви.

— Какво, по дяволите, си мислел, Чарли?

— Че нямаме време, сър.

— Е, това не мога да оспоря. Обади ми се веднага, щом говориш с генерал Макнаб.

— Да, сър.

Когато Бети спря колата пред самолета, Кастило каза:

— Вие, момчета, се качете в самолета. — Погледна Милър. — А ти, Дик, се поразходи. Искам да говоря насаме със сержант Шнайдер.

Когато Бети и Кастило останаха сами в колата, тя първо го погледна, а после извърна глава.

— Нали искаше да знаеш за Карл Госингер — каза той.

— Това не е важно — каза тя.

— Роден съм в Германия. Името на майка ми е Госингер. Баща ми бил американски офицер, загинал във Виетнам. Не били женени и той не знаел за мен. И аз не знаех за него, докато на майка ми не й остана много време да живее. Когато научи за мен, семейството на баща ми ме доведе в САЩ и аз приех тяхното име. Дори Дик не знае тази история. Фернандо знае, но едва ли и някой друг. Немците ме смятат за немец, имам паспорт и така нататък. Полезно е за работата ми.

— Защо ми разказваш това?

— Защото не искам да се връщаме към „сержант Шнайдер“ и „майор Кастило“.

— Чарли, дори не си спомням кога спах за последен път. Не мога да се справя с повече информация сега. А вероятно няма да искам и да знам, когато всичко това приключи. След като ти не знаеш кой си, мога ли аз да знам? Качвай се в самолета.

— Няма ли пак да ме целунеш?

— Не!

— Добре. Трябваше да опитам — каза Чарли. — Няма да те безпокоя повече.

Слезе от колата. Беше преполовил разстоянието до самолета, когато тя го повика:

— Чарли!

Той се обърна.

— Забрави си телефона.

— По дяволите! — каза той и заподтичва към колата.

„Сигурно не съм уцелил джоба си, когато го прибирах.“

Потупа джоба си. Телефонът беше там. Бети не беше слязла от колата, но беше отворила вратата. Той седна до нея. Тя докосна лицето му с длан, после го целуна, както беше направила първия път. Не страстно, но не и студено. Нежно. После сложи длан на гърдите му и го отблъсна.

— А сега се качвай на проклетия самолет — каза тя. — И, за Бога, внимавай!

Милър стоеше до вратата на самолета.

— Може ли вече да се върна при колата? Приключи ли разговорът ти с дамата?

— Нито дума повече, Дик! — каза Кастило и тръгна нагоре по стъпалата.

На борда на „Лиър 45X N5075L“

Над „Кеймбридж“, Мериленд

04:20, 10 юни 2005

— Въздушен контрол на Ричмънд — каза Кастило в микрофона. Светлината от контролното табло падаше върху лицето му, нежно смесвайки се с първите утринни лъчи. — Тук „Лиър“ пет-нула-седем-пет, височина на полета двайсет и девет, посока две-нула-девет, скорост петстотин възела.

— Разбрано, „Лиър“, седем-пет.

— Молим за разрешение да променим целта на полета от Файетвил на въздушна база „Поуп“. Имаме разрешително за кацане.

— Ричмънд одобрява промяната на крайната цел. Запазете сегашната височина на полета. Прехвърляме към контрола на въздушната база.

— Разбрано, Ричмънд. Благодарим ви.

— Въздушен контрол на базата „Поуп“, тук „Лиър 5075“, височина на полета двайсет и девет, скорост петстотин възела. Наближаваме „Поуп“ след три минути. Искаме разрешение и директиви за кацане.

— „Лиър 5075“, не ви виждам на радара. Работи ли транспондерът ви?

— О, по дяволите! — каза Кастило и се обърна към Фернандо. — Къде е скрит индикаторът на транспондера в тези самолети?

Фернандо посочи долната дясна част на контролното табло и натисна копчето на микрофона.

— „Поуп“, тук „Лиър 5075“. Транспондерът ни работи.

— О, ето ви! О’кей. Разрешено е приближаване. Започнете спускане до ниво на полета десет. Докладвайте над Голдсборо.