Уилям Грифин - По заповед на президента

Втората възможност — за която първоначално Нейлър смяташе, че е доста обещаваща — беше да се постави телефон на масата за конференции, който да има мигаща червена светлина вместо звънец. Тази идея се беше оказала провал, защото, когато червената светлина започнеше да мига, онзи, който говореше, спираше, направил заключението, че вероятно телефонният разговор е по-важен от онова, което казва той.

Още от самото начало се беше оказало успешно да се използва лаптопът за съобщаване на телефонните обаждания. Нейлър винаги виждаше с крайчеца на окото си какво се появява на екрана на лаптопа. Обръщаше глава към него и прочиташе например:

МИСИС НЕЙЛЪР?????

Или:

СЕКРЕТАР БИДЪРМЪН???

Или:

ГЕНЕРАЛ ХАРДХЕД

Понякога той напечатваше в отговор:

ИВ.

Което означаваше: „Идвам веднага.“ Той ставаше, казваше: „Извинете ме за момент, господа“ и отиваше в малката стая, в която имаше стол, бюро и сигурен телефон, и разговаряше със съпругата си или със секретаря по отбраната. Или, в случая с генерал Хардхед например, той набираше:

НС 1Ч

Което означаваше: „Не сега. Кажи му да се обади отново след час.“

Или:

ОКСВ ССАМ

Което означаваше: „Открий за какво става въпрос и се справи сам, ако можеш.“

Генерал Нейлър откри, че може да получава и предава съобщения по този начин, без да прекъсва хода на съвещанията и конференциите. После, като се започна с мисис Нейлър, той започна да получава съобщения директно от хората от вътрешния си кръг — от тези, които имаха достъп до електронната му поща. Чуваше се приглушен звук, той свеждаше поглед към екрана и виждаше, че мисис Нейлър пита:

ЩЕ МОЖЕШ ЛИ ДА ВЗЕМЕШ ДВЕ ДУЗИНИ ЯЙЦА И РЪЖЕН ХЛЯБ, ПРЕДИ ДА СЕ ПРИБЕРЕШ?

На което, без да прекъсва хода на конференцията, той отговаряше:

РАЗБИРА СЕ

Следващото, което му хрумна, че след като и без това е свързан с интернет, може да преглежда и личната си поща по всяко време.

Целта на конференциите беше да се уверят, че всеки знае какво мислят останалите, какво са направили или какво планират да направят. Много често генерал Нейлър знаеше какво ще кажат тези, които са се изправили да говорят. Мислеше, че е загуба на време да слуша нещо, което вече знае. И това време можеше да прекара по-ползотворно, например да прочете какво мислят синовете му. Така щеше да прекара и по-интересно времето си.

И двамата му синове бяха в армията и в момента бяха в Ирак. По-големият беше подполковник и вървеше по стъпките на баща си и дядо си. По-малкият беше капитан и командваше подразделение от Специалните части. Задачата им беше да залавят привържениците на Саддам Хюсеин.

И двамата — и той много се гордееше с тях — му изпращаха редовно информация, която нямаше как да получи по друг начин, макар да командваше всички военни сили в Ирак, и с която много държеше да разполага. Информацията, която те изпращаха, отговаряше на два критерия — не беше минала никаква цензура и не отразяваше и най-малкия намек за критика на който и да било офицер.

Имаше много моменти по време на много конференции, когато Нейлър намираше за по-интересно и по-ползотворно да чете информацията, изпращана от синовете му, отколкото да слуша полковник или генерал да обясняват нещо за пети път на полковник или генерал, които като че ли просто не можеха да разберат какво им се говори.

Присъстващите на конференцията нямаха представа какво пише генералът на адската си черна кутия. Знаеха само, че вниманието му е посветено на нея, а не на хода на конференцията.

Ето, че на екрана отново светна:

ИМАТЕ НОВО ЕЛЕКТРОННО СЪОБЩЕНИЕ ОТ ЧАРЛИ КАСТИЛО

Чарли Кастило имаше уникална връзка на няколко нива с генерал Алън Б. Нейлър и всеки аспект на тяхното познанство му даваше достъп до частната електронна поща на генерала.

Онова, което генерал Нейлър често смяташе за най-важно, беше, че и той, и съпругата му Елейн го смятаха за свой трети син, макар между тях да нямаше кръвна връзка. Познаваха го от дванайсетгодишен, когато Чарли беше останал сирак.

Той беше също така, официално, един от служителите на Нейлър. В списъка на служителите му от СО — „Специален отдел“ — стоеше и името на Чарли Кастило. „Специален отдел“ провеждаше специални операции. Хората му трябваше да се справят с неща, известни на много малко други лица. Някои от тях биваха използвани и от други негови колеги и фигурираха и в други списъци.

Генерал Нейлър нямаше нищо общо с назначението на Кастило в отдела, известен на лаиците като „Пети отдел“, макар много хора — включително, както той подозираше, неговата съпруга и синовете му — да подозираха, че има. Кастило беше прикрепен към този отдел при завръщането си от Афганистан и назначението му напълно отговаряше на ранга и опита му.