Уилям Грифин - По заповед на президента

Командването за Далечния изток отговаряше за района на Тихия океан. В този район напоследък нямаше много войници, защото никой не очакваше война да избухне там например утре следобед. Европейското командване, както подсказваше името му, носеше отговорност за Европа. От близо половин век съществуваше истинска загриженост, че Червената армия ще успее да направи цяла Европа подвластна на игото на комунизма. Тази заплаха вече не съществуваше.

Някои хора се питаха каква роля оставаше за североамериканската организация, чиито военни сили се оглавяваха от американски генерал, сега, когато съветската заплаха беше сведена до минимум, ако въобще съществуваше, а НАТО приемаше в своите редици държави, срещу които някога беше готово да воюва.

Аляското командване отговаряше за Аляска. Съществуваше съвсем малка заплаха руската армия да пресече Беринговия проток от Сибир с намерението да окупира Феърбанкс или Ноум.

Това оставяше на Централното командване отговорността за останалия свят, за повечето очаквани или вече водещи се войни. Ирак беше негова отговорност, Централното командване вече беше ръководило една война там и беше готово да води и друга.

Но причината генерал Алън Нейлър да вярва, че оглавява най-важния щаб в армията, беше, че това не беше просто щаб, а наистина комбинирано командване, което означаваше, че Нейлър по-често има, отколкото не, под свое командване военновъздушните сили, флота и армията.

Оперативната дума беше „командване“. Той беше оторизиран да издава заповеди, да отправя молби и да прави предложения на другите служби. И за това той беше благодарен на един от своите лични герои, генерал Дон А. Стари, вече пенсиониран. Стари, като Нейлър, беше млад полковник във Виетнам, беше болезнено ранен в лицето, раната беше превързана, той беше пренесен до танка си и нападението беше подновено. Един от неговите майори, който беше излязъл от танка, за да помогне на командира си, беше също лошо ранен и изгуби крака си.

Много хора в армията бяха приятно изненадани, когато Стари беше удостоен с първата си генералска звезда. Офицерите, които казваха какво мислят, често откриваха, че тона пречи на повишението им, а Стари не само казваше, каквото мислеше, но беше известен с това, че не позволява на чувството за такт да попречи на изясняването на гледната му точка. И следователно хората бяха повече от изненадани, когато той беше удостоен с втора звезда и пое командването на Форт Нокс, после получи третата звезда и командването на Пети корпус във Франкфурт, Германия, и натоварен с отговорността да попречи на Червената армия да нахлуе в Западна Европа, а после получи и четвъртата си звезда.

Армията реши, че четиризвездният генерал Стари е повече от подходящ да заеме главния пост в така нареченото „винаги в бойна готовност командване“ във въздушната база „Макдил“ във Флорида. Генерал Стари обаче каза: „Не, благодаря. Мисля да се пенсионирам. Не искам хората да ме запомнят като книжен плъх.“

Отказът на Стари да поеме командването беше сведен до вниманието на президента Рейгън, който го извика в Белия дом за обяснение. Стари каза на Рейгън, че мисли това командване за напълно излишно такова, каквото е в момента. Предполагало се, че то трябва да отговори незабавно на всяка заплаха, но когато получело заповед да отиде в някоя точка на света, командващият генерал трябвало да помоли Военновъздушните сили за самолети — които те винаги можело да използват по-добре за други цели или другаде по света, — да помоли флота за корабите му — а те също можели да ги използват по-добре — и накрая да помоли, например европейското командване, за две дивизии, което, на свой ред, също можело да откаже. Говореше се, че за да опише това командване на президента Рейгън, Стари беше използвал думите „шега“ и „цирк“. Никой обаче не знаеше със сигурност, защото се бяха срещнали насаме. Знаеше се още, че когато излязъл от Овалния кабинет, Стари бил поел командването, а президентът му бил обещал, че ще му даде всички искани правомощия.

Президентът винаги спазваше дадената дума. Стари реорганизира онова, което по-късно щеше да се превърне в Централно командване, за да може то да функционира, когато възникне нужда, а после се пенсионира. Когато Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт и президентът Буш-Старши нареди на Централното командване да отговори, тогавашният му командир, генерал Х. Норман Шварцкопф, се впусна във войната, като използва правомощията, дадени от Рейгън на Стари.