Уилям Грифин - По заповед на президента

Генерал Нейлър обаче имаше много общо със присъствието на Кастило в списъка на неговите служители.

Генерал Нейлър се познаваше лично със секретаря на агенция Вътрешна сигурност Мат Хол. Бяха се срещнали във Виетнам, когато Нейлър беше само капитан, а Хол — сержант. Бяха запазили познанството си и през годините бяха станали много близки приятели. Нейлър се беше издигнал във военната йерархия, а Хол беше станал първо конгресмен, а после и губернатор на Северна Каролина и накрая — секретар на въпросната агенция.

Хол, на чаша бира в бара на военноморския клуб, беше запитал Нейлър:

— Алън, не познаваш ли случайно някой много добър лингвист, който да отговаря, също така, на всички мерки за сигурност?

— Какво разбираш под „добър“, Мат?

— За предпочитане от мъжки пол и неженен. Имам нужда от човек, който непрекъснато да е край мен, а това е доста неудобно, ако става въпрос за жена или за семеен човек, независимо от кой пол е.

Майор Чарли Кастило беше прикрепен още на следващия ден към секретаря на агенция Вътрешна сигурност. Секретарят и генералът се бяха разбрали, че ако Кастило не е човекът, от когото има нужда Хол, или ако двамата не се разбират, Кастило ще бъде върнат на „Макдил“.

След две седмици Кастило беше заминал за Вашингтон и Хол беше телефонирал на Нейлър.

— Как се справя Кастило? — беше запитал Нейлър.

— Допреди час мислех, че няма по-подходящ човек от него — отговори Хол.

— И какво се случи преди час?

— Открих, че живее в „Мейфлауър“. Как може да си го позволи с майорската си заплата?

— Нима не съм ти споменал? Не му се налага да живее с майорската заплата.

— Не, не си ми споменал — каза Хол. — И защо не му се налага?

— Не мисля, че това е важно. Важно ли е?

— Да. Жилищата във Вашингтон са скъпи. Сега поне няма да се тревожа, че ще трябва да моли за държавна квартира, за да може да свърже двата края. Мога ли да го задържа, Алън?

— Докато имаш нужда от него.

— Ще възразиш ли, ако повечето време ходи цивилен и му дам длъжност изпълнителен помощник или нещо подобно?

— Ще върши и нещо повече от превод?

— Аха. Има ли проблеми?

— Той е твой, Мат. Радвам се, че нещата са потръгнали.

Генерал Нейлър натисна бутона за четене, без дори да се замисли. Екранът на лаптопа се запълни почти мигновено.

ТОКУ-ЩО ПОЛУЧИХМЕ ТОВА ОТ ЛЕНГЛИ

КАКВО МИСЛИШ?

ПОЛУЧЕНО ОТ ЛУАНДА НА 23 МАЙ 2005 В 11:33

ИЗПРАЩАМЕ ГО НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ

ПОВЕРИТЕЛНО

ЗА РЕГИОНАЛНИЯ ДИРЕКТОР ЗА ЮЖНА АФРИКА

„БОИНГ 727“, РЕГИСТРИРАН В „ЛИЙЗ ЕЪР“ КАТО „ЛА–9021“, ИЗЛЕТЯ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ ОТ МЕЖДУНАРОДНОТО ЛЕТИЩЕ В 14:25 МЕСТНО ВРЕМЕ НА 23 МАЙ 2005 И СЕ СКРИ ОТ РАДАРИТЕ МАЛКО СЛЕД ТОВА. АНГОЛСКИТЕ ВЛАСТИ МИСЛЯТ, ЧЕ Е БИЛ ОТКРАДНАТ. СЛЕДВА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ.

ЛУАНДА

С УВАЖЕНИЯ

В съобщението на Чарли имаше някои неща, които накараха Нейлър да смръщи замислено вежди и следователно поне половин дузина от седналите около масата за конференции да се запитат какво се е появило на екрана на адската черна кутия, че предизвиква такава реакция у генерала.

„Не знам дали тази информация е на Чарли или на Хол. Чарли казва «току що получихме». Дали това «ние» се отнася за отдел Вътрешна сигурност, дали се отнася до Чарли и Мат, или просто Чарли използва кралското «ние»? Или — какво? Дали Мат е бил там, когато се е получило съобщението, и е казал: «Защо да не запитаме Нейлър?» Или нещо друго, което е имало същия ефект. Или просто Чарли ме пита какво мисля, и то от чисто любопитство? Или пък иска да знае какво мисля, в случай че Мат го запита по-късно? По дяволите!“

Той почука с молива си по чашата с вода и така привлече вниманието на всички.

— Господа — каза той, — по няколко причини и защото сме уморени, след като сме заседавали толкова дълго, прекратявам конференцията. Ще продължим утре сутринта, като мястото и времето ще ви бъдат съобщени от старши сержант Сагинс. Втората причина е, че току-що ме информираха, че е откраднат лайнер от летището на Луанда, Ангола. Искам да разбера какво се знае по този въпрос тук.

Той погледна мистър Лорънс П. Фримонт още докато говореше. Мистър Фримонт беше връзката между Централното командване и ЦРУ. Беше очевидно, че мистър Фримонт няма абсолютно никаква представа за какво говори Нейлър. Нито имаха представа, ако се съдеше по израженията на лицата им, вицеадмиралът Луис Дж. Уорли, служител на ЦРУ, генерал-лейтенант Джордж Х. Потър от специалния отдел на Централното командване, мистър Брайън Уилис, който представляваше ФБР на конференцията.