Уилям Грифин - По заповед на президента

— И за какво става въпрос, Дик? — запита подполковник Портър.

— За „Боинг 727“, сър. Онзи, който стоеше тук, на летището, вече четиринайсет месеца.

— И как, по дяволите, са успели да направят това? — запита подполковник Портър. — Човек не може просто да се качи в самолет, който е стоял на земята цели четиринайсет месеца, и да запали двигателите.

— Не знам как са го направили, сър, знам само, че самолетът излетя. Без разрешение. След което просто изчезна.

— Ти си експертът, подполковник — каза посланикът. — Възможно ли е този самолет да стигне до Съединените щати?

„Защо не съм изненадан, че посланикът се сети първо за удара по двете кули на Световния търговски център?“, помисли си Милър.

— Не, сър, не мисля, че би могъл да стигне до там — отговори подполковник Портър, после добави: — Не и без да зареди гориво някъде. А и дори да го направи, резервоарите му ще са почти празни в мига, в който достигне Щатите. — Той се обърна към Милър. — Сигурен ли си в това, Дик?

— Да, сър. Имам източник на летището. Той ми каза, че самолетът не обърнал никакво внимание на заповедите „Излитането не е разрешено“ и „Върнете се незабавно на мястото си“. Просто излетял.

— В каква посока е поел?

— На изток, сър. После се е скрил от радарите.

— Не знаем със сигурност дали в това са замесени терористи, нали? — запита посланикът.

— Не, сър — отговори подполковник Портър. — Не знаем със сигурност. Но също така със сигурност не можем да отхвърлим тази възможност.

— Възможно е, сър, той просто да е бил откраднат — каза Милър.

— Какво би могъл да направи някой с откраднат самолет? — запита посланикът.

— Може би да го „канибализира“ за резервни части, сър — каза подполковник Портър.

— Да го разглоби?

— Да, сър.

— И наричат това „канибализъм“?

— Да, сър.

„Защо ли ми се струва, че нашият посланик в Африка се чувства неудобно при споменаването на тази дума?“

— Е, Милър, абсолютно си прав, че доведе това до моето знание — каза посланикът. — По-добре да уведомим хората.

— Да, сър — казаха подполковник Портър и майор Милър почти едновременно.

— Милър, ти очевидно ще… уведомиш твоите хора?

— Реших, че е по-добре първо да съгласувам действията си с вас, преди да го направя, господин посланик.

„Но като не знаех дали ще ви намеря и дали вие ще ми отделите време заради пълния си график и като подозирах, че можете да ми кажете: «Преди да предприемем каквото и да било, мисля, че трябва добре да обмислим ситуацията», изпратих телеграма на Ленгли точно преди да дойда тук.“

— Мисля, че трябва веднага да уведомим Вашингтон — каза посланикът.

„Мили Боже, той взе решение веднага! Нима няма да имат край чудесата?“

— Да, сър — казаха в хор Портър и Милър.

— Също така ще е добре, ако ми донесете копия от вашите съобщения — каза посланикът. — Веднага, щом можете. Ще са ми от полза, когато подготвям доклада си до Държавния департамент.

„В превод: В моя доклад няма да кажа нищо, което вие не сте казали във вашите. Така, ако стане някакъв провал, виновните ще сте вие. Наистина не е отговорност на посланика да предаде такава информация. Той трябва да разчита на тези, които могат да поемат такава отговорност.“

— Да, сър — казаха двамата, отново хорово.

Десет минути по-късно друга спешна телеграма, предадена чрез сателит, беше излъчена от антената на покрива на посолството. Тя беше идентична е първото съобщение на Милър, с изключение на последното изречение, което гласеше: „Излъчена по заповед на посланика.“

Като излезе от стаята за радиопредаване, Милър си помисли, че неговото съобщение вече сигурно е стигнало — то имаше статут СВЕТКАВИЦА, най-висок приоритет — до бюрото на неговия началник, шефа на регионалния отдел на ЦРУ в Ленгли.

Милър отиде в офиса си, включи лаптопа си и като пишеше бързо, изпрати електронно съобщение на двама приятели:

HALO101@WEB.NET

BECHAGGIE83@AOL.COM

„БОИНГ 727“ СОБСТВЕНОСТ НА КОМПАНИЯТА „ЛИЙЗ ЕЪР“, РЕГИСТРИРАНА ВЪВ ФИЛАДЕЛФИЯ, НАПРАВИЛ ПРИНУДИТЕЛНО КАЦАНЕ ТУК ПРЕДА 14 МЕСЕЦА И ОТТОГАВА ПОСТОЯННА ГЛЕДКА НА ЛЕТИЩЕТО, ОЧЕВИДНО БЕШЕ ОТКРАДНАТ ДНЕС ОТ НЕИЗВЕСТНИ ЛИЦА, САМОЛЕТЪТ ИЗЛЕТЯ В 14:25. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ, КОГАТО ПОЛУЧА ТАКАВА.

Изпращането на такова съобщение беше нарушение на дълъг списък мерки за сигурност и майор Милър напълно съзнаваше това. От друга страна, онзи, в чиито ръце беше самолетът, знаеше, че го е откраднал, така че това не беше тайна — какво толкова?