Уилям Грифин - Ловците

— Доста отдавна — отвърна Хауъл. — Дай да се разберем да се видим.

Секретарката на Силвио докара количка с кафе.

— Освен ако не е нещо важно като жена ми или държавният секретар, не ме свързвай с никого — нареди Силвио.

Когато вратата се затвори, Силвио продължи:

— Казахте, че сте се натъкнали на нещо, което е възможно да има връзка със смъртта на Джак Мастърсън, нали така, господин посланик?

— Артигас — нареди Макгрори, — покажи снимката на посланик Силвио.

Артигас отвори куфарчето си и извади снимката от сватбата. Стана, приближи се до Силвио и му я подаде. Силвио я огледа, след това я предаде на Дарби.

— Откъде я взехте? — попита Дарби.

— Познавате ли хората? — попита Макгрори.

— Познавам ги. Това са Джак и Бетси на сватбата. Това са нейните родители, родителите на Джак и брат й.

— Вие познавате ли този човек? — попита Макгрори.

— Познавам го — потвърди Дарби. — Това е братът на Бетси. Откъде я взехте?

— Артигас — нареди Макгрори.

— Добре, господине. Взех я от едно имение, наречено „Шангри-Ла“ в Такуарембо. Заведе ме служител от Вътрешния отдел на уругвайската национална полиция.

— Защо ви заведе? — попита Дарби.

— Сега вече предполагам, че един от разследващите уругвайски полицаи е познал господин Мастърсън — каза Артигас. — Снимката бе в албум, оставен на местопрестъплението.

— Местопрестъпление, казвате — отбеляза Дарби. — Да не би нещо да се е случило в имението?

— Можете и сам да се сетите, Дарби — обади се отново Макгрори. — Според Артигас в имението е имало седем трупа.

— Седем? — повтори Дарби. — Седем трупа?

— Седем трупа, включително на мъжа на снимката — потвърди Макгрори. — Всички до един застреляни.

— Кои са останалите? — попита Дарби.

Артигас забеляза, че Дарби гледа към Хауъл. Космите по врата на Артигас настръхнаха.

— Това е загадка — отвърна Макгрори.

— Не знаете ли кои са? — попита Дарби.

— Според Артигас, нито един от тях не е имал идентификация. Всички до един са облечени в черно.

— Така ли? — възкликна Дарби и погледна отново към Хауъл — не задържа погледа си дълго, но достатъчно, за да забележи Артигас. — Тук започва да става като във филм на Джеймс Бонд.

— Или филм за нинджи — обади се Хауъл. — Всички до един, облечени в черно.

— Кой ги е застрелял? — попита Дарби?

— Изглежда, засега никой не знае — отвърна Артигас.

— И никой ли няма представа? — попита слисаният Дарби.

Артигас усети, че Дарби се преструва.

„Всичко това вече ти е известно, нали, господин Дарби? Хауъл ли ти звънна снощи, след като Макгрори е позвънил на Хауъл? Хората от ЦРУ винаги се поддържат. Господи, да не би Хауъл да е знаел, преди Макгрори да му съобщи? Те и двамата, изглежда, са знаели. И двамата ли са вътре в играта? Хулио, ти май остави въображението ти да се развихри! Гледаш прекалено много шпионски филми — при това тъпи шпионски филми. Така. Ти открай време си много добър в разпитите, умееш да забелязваш дребните неща и да ги навързваш, като например тези погледи между Дарби и Хауъл.

«Какво, по дяволите, става тук?»

— Според Артигас, уругвайската полиция също няма никаква представа — обясни Хауъл.

— Според вас какво е станало, господин Макгрори? — попита Дарби. — Обир? Опит за похищение?

«Би трябвало да се обръщаш към мен с господин посланик». Много ти благодаря, Дарби!“

— Нямам представа — призна Макгрори. — Въпросът е, поне на мен така ми се струва, какво да правим със снимката.

— Алекс? — обади се Силвио.

— Аз предлагам, господин посланик…

„Значи Силвио е «господин посланик», а аз не съм, така ли стана? Копеле гадно!“

— … да предадем информацията на господин Кастило. Поточно казано господин Макгрори да я предаде. Снимката се е появила в Уругвай. На територия на господин Макгрори, ако мога така да се изразя.

— Кой е Кастило? — попита Макгрори.

— Това е секретна информация, господин посланик — отвърна Силвио. — Когато госпожа Мастърсън бе отвлечена, президентът ме уведоми, че е назначил господин Кастило да води разследването. По-късно президентът му възложи охраната на семейство Мастърсън и връщането им в Щатите.

— Той какъв е?

— Агент на президента.

— Какво означава това?

— Мога да ви кажа само онова, което президентът ми съобщи — отвърна Силвио.

— Той същият човек ли е, който дойде в Монтевидео, за да се срещне със специален агент Юнг?

— Струва ми се, че да.