Уилям Грифин - Ловците

— Главен инспектор Ордьонес го идентифицира като Senor Жан-Пол Бертран, собственик на имението.

— И казваш, че въпросният човек е мъртъв, така ли?

— Прострелян е с два куршума, господине. В главата.

— Кой го е застрелял?

— Нямам представа, господине.

— И ти си въобразяваш, че добрият ти приятел главен инспектор Ордьонес, ще ти каже, ако има заподозрени по случая, така ли?

— Да, господине, ще ми каже.

— Само че не го е направил, нали?

— Главният инспектор ме помоли за съдействие.

— Какво съдействие?

— В имението има седем мъртви мъже. Senor Бертран и още шестима.

— А те кои са? Кой ги е убил?

— Нямаме никаква представа, господине. Нямаха никаква идентификация на себе си. Главният инспектор ме помоли, господин посланик, да изпратя снетите отпечатъци във Вашингтон, за да могат колегите от ФБР да проверят дали са в базата данни.

Посланик Макгрори се замисли за момент.

— Не виждам защо не — отсече най-сетне той. — А ти — или по-точно главен инспектор Ордьонес — защо решихте, че пръстовите им отпечатъци са в базата данни на ФБР? По всяка вероятност те не са американци.

— Това не се знае, господине.

— Има ли някаква причина да смятате, че са?

— Не, господине, никаква. Но, от друга страна, няма причина да смятаме, че не са.

Посланик Макгрори се замисли за момент.

— Имаме ли някакви сведения за убития? Питам за мъртвия от снимката.

— Казва се Бертран, господине. Жан-Пол Бертран.

— Вече ми каза името му — напомни му Макгрори. — Въпросът ми беше дали знаем нещо за убития.

— Ливанец е, господине, постоянно пребиваващ в Уругвай. Главен инспектор Ордьонес ми каза. Бил е търговец на антики.

— За трети път те питам, не ме интересува приятелят ти главният инспектор, знаем ли нещо за убития търговец на антики?

Намеси се Монахан:

— Специален агент Юнг има досие за него, господине.

— И какво пише в досието?

— Не знам, господине. Папката я няма при останалите.

— А къде е?

— Не знам, господине — отвърна Монахан. — Сигурно Юнг я е отнесъл у тях.

— Отнесъл е официален документ у тях?

— Не съм сигурен, господине, но е възможно.

— Свържете се с него по телефона и му кажете да я донесе в кабинета ми незабавно.

— Опитах се да се свържа с него, господине. Никой не отговаря в апартамента му.

— А той къде е?

— Не знам, господине.

— Не знаеш ли? — повтори посланик Макгрори, неспособен да повярва на чутото.

— Днес не е идвал, господине. Може да е в Пуенте дел Есте.

— С други думи, си е взел почивен ден.

— Опитвах се да кажа, че е възможно да работи в Пуенте дел Есте, господине.

— Само че не си сигурен.

— Не, господине, не съм.

— Слушай ме, Монахан, докато Артигас подготвя доклад по въпроса, ти ще откриеш специален агент Юнг и ще го накараш да донесе папката тук.

— Добре, господине.

— Държа да ти кажа, Монахан, че досега си мислех, че държиш по-здраво юздите, което очевидно не е така.

Кабинет на посланика

Посолство на Съединените Американски Щати „Лауро Милър“ 1776

Монтевидео, Република Уругвай

08:05, 3 Август 2005

Специални агенти Джеймс Д. Монахан и Хулио Артигас седяха на кожено кресло пред кабинета на пълномощния министър и представител на президента на Съединените щати в Република Уругвай, когато посланикът пристигна.

И двамата изглеждаха притеснени. Почитаемият Майкъл А. Макгрори не ги съжали. Без да каже и дума, той им махна надменно да влязат. Приближи се до бюрото си, настани се, след това махна отново, за да им даде позволение да се настанят на двата стола срещу бюрото.

— И така — започна Макгрори, — научихме ли нещо ново за клането в Такуарембо? Кажи, Артигас, случайно да имаш новини от добрия си приятел, главен инспектор Ордьонес?

— Разговарях с него снощи, господине, за да му съобщя, че съм изпратил отпечатъците в Бюрото. Той не ми съобщи нищо ново.

— Не мога да не се питам дали добрият ти приятел не е научил — или може би вече е знаел — нещо, което е предпочел да не споделя с теб.

— Според мен не, господин посланик — отвърна Артигас.

— Ами ти, Монахан? Нещо да добавиш?

Макгрори не можеше да понася Монахан. Единствената причина, поради която не бе напълно сигурен, че Монахан е организирал в писоарите за посетители да се сложат ароматизатори във формата на ирландски леприкони на име Макгрори, бе, че не можеше да допусне, че един ирландец би причинил подобно нещо на друг.