Уилям Грифин - Ловците

— Артигас се е натъкнал на нещо, за което прецених, че трябва да ви уведомя незабавно, господин посланик — започна любезно правният аташе Джеймс Д. Монахан.

— Нима? — отвърна Макгрори и погледна помощник правния аташе Артигас.

— Ордьонес ми позвъни малко преди обяд…

Макгрори вдигна ръка, за да го спре и попита:

— И кой е Ордьонес?

— Главен инспектор във „Вътрешен отдел“ на Федералната полиция, господин посланик.

Макгрори кимна и махна с ръка, за да покаже на Артигас, че може да продължи.

— Поиска да се срещнем на обяд. Когато се видяхме, той ми каза, че е станало масово убийство…

— Масово ли? — прекъсна го отново Макгрори. — Колко убити са необходими, за да бъде убийството окачествено като масово?

— Седем, господин посланик.

— Седем?

— Точно така, господине. Седем.

— И това клане се е случило тук, в Монтевидео, така ли?

— Не, господине. В едно имение близо до Такуарембо.

— Би ли ми напомнил, ако обичаш, къде се намира Такуарембо?

— На около триста и шейсет километра северно от Монтевидео, господин посланик.

— Никога не съм чувал за такова място — тросна се посланикът. — Продължавай, Артигас.

— Добре, господине. Главен инспектор Ордьонес попита дали имам нещо против да тръгна с него…

— Според мен не е много разумно, Артигас — сряза го посланикът. — Нали така, Монахан? Не искаме да оплескат посолството с водата от уругвайското мръсно пране, нали?

— Господине, аз приех поканата на Ордьонес и отидох на местопрестъплението — продължи Артигас.

— И от кого взе разрешение, преди да тръгнеш? Не мога да повярвам, че Монахан би ти дал картбланш за подобно нещо. Нали не си му дал разрешение, Монахан?

— Не съм питал никого, господине. Нямах представа, че трябва да питам.

— Има известна разлика, Артигас, между правила и разумно поведение — отвърна посланикът. — Няма да е зле да го запомниш.

— Разбира се, господине.

— Продължавай.

— Пътувахме до Такуарембо с хеликоптера на президента, струва ми се — разказваше Артигас. — Което ме наведе на мисълта, че някой високопоставен в уругвайското правителство държи инспектор Ордьонес да стигне там колкото е възможно по-бързо, че по върховете проявяват жив интерес какво става в Такуарембо.

— Няколко неща, Артигас — обади се отново посланикът. — Първо, не каза ли главен инспектор каквото там му беше името…

— Той наистина е главен инспектор Ордьонес, господине.

— Второ, защо реши, че си летял с хеликоптера на президента?

— Беше почти чисто нов „Дофин“, господине. Полицията разполага със стари „Хюита“.

— А ти си се возил на тях, затова можеш да направиш сравнение, така ли?

— Да, господине, много пъти.

— Нямах представа — заяви посланикът. — Ти знаеше ли, Монахан?

— Да, господине, знаех. Стремим се да поддържаме добри колегиални отношения с уругвайските власти и…

— Да се поддържат добри колегиални отношения с уругвайските власти, е чудесно, разбира се. Но защо трябва да се возите на техните хеликоптери? Тръпки ме побиват, като си помисля колко са поддържани. По-точно казано, колко зле са поддържани. Трябва да помисля по този въпрос. Докато не взема решение, повече никакви разходки с хеликоптери. Монахан, съобщи, ако обичаш, на колегите си.

— Добре, господине.

— Та разправяше, че си летял до Такуарембо, нали така, Артигас.

— Да, господине.

— И според теб защо си му бил необходим на главен инспектор Ордьонес?

— Искаше да ми покаже снимка на един от убитите, господин посланик.

— Защо?

— Сигурно защото убитият е присъствал на сватбата на Дж. Уинслоу Мастърсън.

— Моля?

— Сигурно защото на снимката се вижда, че убитият е присъствал на сватбата на Дж. Уинслоу Мастърсън.

„ Сега вече успях да привлека вниманието ти, помисли си Артигас. Самодоволен надут дръвник “.

— Не мога да повярвам, че подобно нещо е възможно — заяви посланик Макгрори след малко. — Сигурен ли си, че става въпрос за нашия господин Мастърсън?

— Да, господине, беше Джак Пачката.

— Спортните постижения на покойния господин Мастърсън отдавна са останали в миналото. Не смяташ ли, че е проява на грубо неуважение да го наричаш по този начин?

— В никакъв случай не съм проявил неуважение, господине. Бях голям почитател на господин Мастърсън.

— Въпреки това, Артигас… — започна неодобрително Макгрори. Не довърши мисълта си и каза нещо друго: — Знаем ли името на мъжа, който се е снимал с господин Мастърсън?