Уилям Грифин - Ловците

— Добре. — Хулио се поколеба. — Кажи, братовчеде, да не би да познавам собственика на „Шангри-Ла“?

— Ти ще ми кажеш. Той е — бил е — ливански търговец на антики. Казва се Жан-Пол Бертран.

Хулио поклати глава и попита:

— А ти проявявал ли си професионален интерес към Senor… как му беше името?

— Жан-Пол Бертран — довърши вместо него Хосе.

— Проявявал ли си към Бертран интерес, преди да бъде убит?

Хосе поклати глава.

— От всичко досега, ми се струва чист като сълза.

Сервитьорът донесе двете порции емпанада и те прекъснаха разговора. Сигурно щяха да продължат, ако в ресторанта не бяха влезли две красиви млади жени.

Не бързаха с обяда, ала и не се застояха дълго. Двайсет минути, след като Хулио отпи първата глътка мерло, бутилката беше празна и Хосе плати на сервитьора.

Когато излязоха от някогашния склад за животни, двамата пресякоха към военноморската база. Хулио с изненада видя, че хеликоптерът, който ги чака, не е от очуканите стари „Хюита“ на Националната полиция, а лъскав нов „Дофин“. Пилотът бе офицер от флота. Хулио предположи, че това е личният хеликоптер на президента на Уругвай.

Това очевидно означаваше, че някой високопоставен в уругвайското правителство — може би самият президент — приемаше случилото се в имение „Шангри-Ла“ за твърде сериозно.

Имение „Шангри-Ла“

Провинция Такуарембо Република Уругвай

14:05, 2 Август 2005

Докато „Дофинът“ висеше над полето, за да намери подходящо за кацане място, Хулио забеляза десетина полицейски автомобила и две линейки, паркирани безразборно около главната сграда на имението, и двайсет и пет, може би дори трийсетина, човека — повечето в полицейски униформи — скупчили се наблизо.

Хулио веднага си каза: „И те си въобразяват, че ще опазят местопрестъплението без поражения“.

Двама яки висши полицейски офицери се насочиха уморено към хеликоптера. И двамата поздравиха главен инспектор Ордьонес, когато слезе от хеликоптера. Той отвърна на поздравите им с махване на ръка. Дори си спомни, че го бе виждал в униформа един-единствен път, когато преди около година Фидел Кастро бе пристигнал в Монтевидео и Ордьонес отговаряше за охраната.

— Това е Senor Артигас — представи приятеля си главен инспектор Ордьонес. — Отговаряйте на всичките му въпроси.

И двамата полицаи отдадоха чест. Хулио кимна и им подаде ръка.

— Нали наредих да не се пипа нищо? — попита Ордьонес.

— Само покрихме телата, господин главен инспектор, иначе останалото си е, както го заварихме.

Ордьонес срещна погледа на Артигас. Бе очевидно, че и двамата мислят едно и също. „Любопитните бяха задоволили любопитството си. На местопрестъплението не бе останало нищо, което да им послужи при разследването“.

Ордьонес направи знак с ръка да му покажат.

Под навеса на верандата бяха положени две тела, и двете покрити с тежък черен найлон. Артигас се запита дали това е местната версия на чувал за тяло и дали просто не им е бил подръка, затова да са го използвали. Огромна локва кръв, изсъхнала и почерняла, се бе събрала под найлона на първото тяло. Ордьонес махна нервно с ръка, полицаите отметнаха найлона и всичко стана ясно. Мъжът бе починал от огнестрелна рана в главата.

„Това изобщо не е рана от пистолет. Главата му направо се е пръснала“.

Тялото бе в тъмносин гащеризон, почти черен, памучен, от типа, с който най-често ходят механиците.

Сред локвата кръв се виждаше дулото на полуавтоматичен пистолет. Мъртвият бе паднал върху оръжието си.

Артигас усети някой да го докосва по ръката и забеляза, че Ордьонес му подава латексови ръкавици.

— Снимано ли е всичко? — попита той.

— Да, господин главен инспектор, от различни ъгли.

Ордьонес клекна и изтегли оръжието. Беше автомат. Подаде го на Артигас да го огледа.

— „Мадсън“, нали? — попита той.

— Точно така — кимна Артигас. — 9 мм, струва ми се.

Ордьонес вдигна цевта, за да я огледа, и кимна.

Артигас се огледа и в тревата, съвсем близо до верандата, забеляза някакъв проблясък. Направи крачка натам. Оказа се гилза.

— Направили ли сте снимка и замервания?

— Сержантът сигурно го е изпуснал, господине — отвърна по-якият от двамата местни полицаи и се обърна разгневен към сержанта.

След това Артигас се върна на верандата и забеляза, че Ордьонес е покрил тялото с найлона и се е отдръпнал на десетина метра по-надолу по верандата, където друг полицай отмяташе найлона от следващия труп. Този бе облечен в почти черен гащеризон.