Уилям Грифин - Ловците

— Още сега, стига да е възможно, господине. Отивам в Тексас. Искам да видя баба и мога да остана съвсем малко, докато ми кажат какво се е случило в Уругвай.

— Ще я набера веднага. — Мастърсън се протегна към телефона. — Ще поръчам автомобил да ви откара до летището.

— Няма нужда, господине.

— От Билокси или от Ню Орлийнс ще пътувате? — попита Мастърсън.

— От Ню Орлийнс, господине.

Кабинет на правния аташе

Посолство на Съединени Американски Щати „Лауро Милър“ 1776

Монтевидео, Република Уругвай

11:50, 2 Август 2005

Телефонът на бюрото на помощник правния аташе Хулио Артигас звънна и шестте копчета на него светнаха.

Артигас, слаб, мургав американец от кубински произход, вече осем години специален агент на ФБР, назначен от три в посолството в Монтевидео, посегна към слушалката.

— Артигас.

— Хулио, обажда се братовчед ти Хосе — представи се човекът на испански.

Трийсет и седем годишният главен инспектор Ордьонес от вътрешен отдел на уругвайската национална полиция не бе роднина на Хулио Артигас, но двамата много си приличаха. На няколко пъти ги бяха приемали за братя. Това бе невъзможно, тъй като фамилиите им бяха различни, но не бе трудно да се представят за братовчеди. Освен това двамата имаха чудесно чувство за хумор.

— Как върви кампанията против злото, братовчеде Хосе? — отвърна Хулио. Когато пристигна в Уругвай, говореше испански с кубински акцент и му бяха необходими съвсем малко усилия, за да усвои уругвайското наречие. Мнозина уругвайци искрено се учудваха, когато научаваха, че не е местен.

— Надявам се по-добре от твоята — отвърна Хосе. — Искаш ли да обядваме заедно?

— Това покана ли е? Да не би пак да си профукал цялата си заплата на масите за блек джак?

— Аз черпя — отвърна Хосе. — Ще мина разхода като „Представителни“.

— Нима?

— Ще можеш ли да се освободиш днес следобед?

— Ако ти плащаш, ще се освободя за цялата седмица.

— Супер.

— Къде ще се видим? Надявам се, на някое скъпо място.

— На пристанището съм. Какво ще кажеш за нещо на скара?

— Великите умове мислят еднакво. В колко?

— Веднага.

— Приготвил ли си парите?

Артигас затвори. Отвори едно чекмедже и извади трийсет и осми калибър „Смит & Уесън“ и го пъхна в кобура на бедрото.

Пистолетът беше негов. Бе по-малък и по-лек от полуавтоматичните, които получаваха агентите на ФБР и бе нарушение да го ползва.

Само че тук, в Монтевидео, нямаше кой да забележи пистолета. Много от подчинените на Артигас обикаляха невъоръжени. Главната задача на агентите на ФБР в Уругвай бе да разследват прането на пари.

С момчетата от Агенцията за борба с наркотиците бе друго, защото те често попадаха в проблемни ситуации. Макар да не можеха да спрат износа и вноса на наркотици, те причиняваха огромни загуби на пласьорите и трафикантите, които ги мразеха. Затова ходеха навсякъде добре въоръжени.

Артигас бе избрал средно положение. Както е вярно, че не ти трябва пистолет до момента, в който действително ти стане необходим, така е истина, че няма смисъл да разнасяш някоя ютия, дето много трудно можеш да я скриеш.

Артигас пресече просторната стая към отворената врата на остъкления офис на специален агент Джеймс Д. Монахан, който бе от старшите агенти и бе шеф на останалите представители на ФБР. Изчака го да приключи разговора си.

— Има ли нещо, Артигас? — попита най-сетне Монахан.

— Главен инспектор Ордьонес ме покани на обяд.

— По дяволите, надявах се да ми кажеш, че си разбрал къде, мама му стара, се дяна Юнг.

Специален агент на ФБР Дейвид У. Юнг — младши, подчинен на правния аташе, не бе любимец на колегите си. Идваше късно на работа — ако изобщо благоволеше да се появи — и си тръгваше рано. Проучванията му на уругвайските банкови сведения осигуряваше едва половината от полезната информация, която другите намираха. И тъй като все още го държаха на работа, въпреки неколкократните оплаквания по отношение на работата му и препоръките да бъде върнат в Щатите — бе повече от ясно, че разчита на високопоставени приятели.

Според един от слуховете, Юнг бе изпратен на заточение в Уругвай заради познанството му с Хауърд Кенеди, бившия високопоставен агент от „Вътрешен отдел“, който бе предал доверието на Бюрото и бе отишъл да работи за някакъв руски мафиот. В слуховете може и да имаше някаква истина, тъй като Юнг бе работил във „Вътрешен отдел“.