Уилям Грифин - Ловците

— Сигурно ще се опитат да прикрият цялата тази работа и да я заметат под дипломатическите си килими. Ще поизкривят малко фактите, ще кажат, че Лоримър е бил в отпуска, ще се извинят, че документите са се изгубили по времето, когато сме го търсили, за да му съобщим, че сестра му е била отвлечена, а след това, за да му съобщим, че господин Мастърсън е бил убит — ще пуснат изявление, в което ще се престорят на шокирани и потресени от факта, че е бил убит от крадци в имението си.

— Точно така — потвърди умисленият Д’Алесандро.

— Щом се установи, че Бертран е Лоримър, американски гражданин, посолството ни в Монтевидео ще се намеси. За да репатрира тленните останки за да поеме временен контрол над имота, докато роднините или трети лица упълномощят някого да се погрижи за имението. В тази връзка искам да ви задам един въпрос.

— Смятате ли, че посланик Лоримър ще се съгласи да упълномощи някого? Имам предвид агента на ФБР от Монтевидео, който участваше в операцията. Става въпрос да му се даде пълномощно. Много ми се иска да прегледаме имението, може да открием нещо.

— Струва ми се, че няма да има проблем. Като знам в какво състояние е, едва ли ще отиде лично там, а дори да иска, нито съпругата му, нито лекарят ще му позволят.

— Същото важи и за апартамента в Париж.

— Струва ми се, че да. Като се замисля, дори смея да кажа, че това ще им донесе огромно облекчение. Мога да им подхвърля, че предложението излиза от колега дипломат, готов да направи тази услуга.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Естествено, първо трябва да изчакаме сценарият да се разгърне. Ако изобщо стане нещо.

— Ще стане, Чарли — намеси се Вик. — Ти си помислил за всичко.

— Вик, много добре знаеш, че е невъзможно да се помисли за всичко — засече го Кастило и отново се обърна към Мастърсън. — Стигнахме и до лошите.

— Май нещо се обърках — призна Мастърсън. — Нали каза, че не знаем кои са?

— Не, господине, не знаем. Имам намерение да положа всички усилия, за да разбера.

— И да ги „обезвредиш“ ли? — попита тихо Мастърсън.

Кастило кимна едва забележимо и не отговори директно.

— Те успяха да открият господин Лоримър, което веднага ни насочва на мисълта, че са професионалисти. Освен това изпратиха екип убийци в имението. Логично е да предположа, че са искали първо да се уверят, че никой няма да повдига въпроса за „Петрол срещу храни“ и, второ, да си приберат парите.

— Предполагам, че въпросните хора вече са научили, че единственото, което са постигнали, е смъртта на господин Лоримър. Знаят също така, че неизвестни лица са ликвидирали екипа им. Сигурно предполагат, че неизвестните са задигнали всичко, което е било в сейфа — и пари, и информация. Те нямат представа кои сме ние — можем да сме конкуренти, които се опитват да накарат Лоримър да замълчи завинаги, може да искаме парите, може да сме най-обикновени уругвайски бандити. Малко вероятно е да решат, че сме от американските Специални части, но не е изключено.

— Струва ми се много вероятно, че хората, които ни нападнаха, са същите, които убиха господин Мастърсън, но не съм сто процента сигурен. Ако са същите — или пък втора ударна група — те са професионалисти и ми се струва, че ще се покрият.

— Може и да се окаже, че са в състояние — това никак няма да ме учуди — да държат под око банковите сметки на снаха ви, вашите, за да са сигурни, че не сте забогатели с шестнайсет милиона долара. Само че това няма да стане.

— Опитвам се да кажа, че вече нямат причина да се опитват да наранят госпожа Мастърсън и децата. Лоримър е вън от играта, така че няма какво повече да искат от нея.

— Искате да ми кажете, че ще изтеглите хората на господин Д’Алесандро, така ли?

— Те не могат да останат безкрайно дълго — отвърна Кастило. — А Вик ми каза, че ви е запознал как стоят нещата с пенсионираните колеги от „Чайна Поуст“.

— Впечатлен съм — призна Мастърсън.

— Освен това е много скъпо — не скри Чарли.

— А-ха — потвърди Мастърсън. — В тази връзка си мислех, че децата — също и Бетси — ще се чувстват по-свободно с тях, отколкото с хората на господин Д’Алесандро. Сигурно са свикнали с частни охранители в Буенос Айрес.

— Хората, които доведох са много добри, господин Мастърсън — обади се Д’Алесандро. — А и честно казано, подобна работа е за предпочитане пред Ирак или Афганистан, където често им се налага да ходят.

— Добре, значи ще препоръчам този вариант на Бетси — съгласи се Мастърсън. — Кога искаш да поговориш с нея, Чарли?