Уилям Грифин - Ловците

Кастило погледна луксозната пътническа кабина. Вдъхна дълбоко и усети наситения мирис на кожа.

— Струва ми се ново — призна той.

— Максимумът му е три хиляди и седемстотин морски мили — продължи господин Уолш — при четиристотин възела.

— Това означава ли, че спокойно може да прелети над Атлантическия океан? — попита Фернандо над рамото на господин Уолш. — Ако човек реши да отскочи до Европа. Аз, ако можех, нямаше да мръдна от Тексас и изобщо нямаше да си подам носа от Щатите.

— Ако искате да отидете в Европа — продължи да обяснява собственикът, — този красавец ще ви откара заедно с дванайсет приятели — и стиковете им за голф, и багажа.

— В случай, че решиш да отскочиш до „Сейнт Андрюс“, Карлос — обясни Фернандо и погледна господин Уолш. — Карлос е запален играч на голф.

— И аз — призна събеседникът му. — Не мога да й се наситя на тази игра.

— Когато някой го търси, веднага ги пращам в голф клуба — разказваше Фернандо.

— С какво се занимавате, господин Кастило? Нали не задавам неудобен въпрос?

— Инвестиции — отвърна Чарли.

— Продавай скъпо, купувай евтино, нали така, Карлос? — обади се Фернандо.

— Старая се.

— Новината за подобна изгодна покупка се разнася бързо — не спираше да ги убеждава господин Уолш. — Вече имам няколко кандидат-купувачи.

— Е, господин Уолш, след като сте успели да убедите някой да ви даде осем милиона за този стар самолет, на всяка цена приемете. От друга страна, ако се съгласите да паднете с половин милион, може и да се заинтересувам. Имам и още някои възражения.

— Какви, господин Кастило?

— Партньорът ми на голф, Джейк Торине, е много по-добър пилот от мен. Ще трябва да го доведа да огледа самолета. Той живее в Чарлстън.

— С удоволствие ще уредим полета на приятеля ви на наши разноски и ще му дадем възможност да изпробва машината. Нали има опит с „Гълфстрийм“?

— Има.

— Само че, що се отнася до сваляне на цената…

— Исках да ви помоля да вземете самолета — и Фернандо — да отскочите до Чарлстън и да позволите на приятеля ми да го тества там — уточни Кастило. — Но след като не можете да свалите от цената, няма смисъл да обсъждаме повече въпроса.

— Може би — човек никога не знае какво може да се случи — можем да се договорим. Ако сте склонен да платите по стандартната чартърна тарифа до Чарлстън…

— Тя колко е?

— Излиза около три хиляди на час.

— След като ще си играем на „ако“ и „може би“ и „да предположим“ — продължи Чарли, — какво ще кажете, ако откарате самолета до Чарлстън, дадете на приятеля ми възможност да го тества, при три хиляди на час, ако той каже, че машината си струва и ако аз се съглася да го купя, ще се споразумеем ли на цена от седем милиона и половина?

— Господин Кастило, не съм сигурен, че мога да сваля цената с половин милион долара.

— Разбирам — кимна Чарли. — Не се колебайте и го продайте на първия, който се съгласи да плати осем милиона за двайсет и четири годишен самолет. Благодаря ви, че ни го показахте.

— Самолетът е на двайсет и три, господин Кастило.

— Добре, за двайсет и три годишен самолет.

— С риск да се повторя — продължи господин Уолш, — човек никога не знае какво може да се случи. Как да се свържа с вас, господине, ако…

— Фернандо обикновено знае къде съм отседнал, така че просто му звъннете. Нали имате телефона му?

Когато се вляха в магистралата към Увалде, Фернандо се обърна към Чарли.

— Питам се дали ще позвъни днес, или ще изчака до утре.

— Дано изчака малко повече — отвърна Кастило. — Това е толкова изгодно, че ми се причува гласът на дядо: „Когато ти предложат нещо на сметка, трябва да си пълен глупак, ако откажеш, затова цяла седмица влизай под студения душ, след това огледай стоката отново, но го направи много внимателно“.

Фернандо се разсмя.

— Искам да ти кажа нещо, гринго. Сериозно.

— О-па.

— Не мога да си играя на Джеймс Бонд толкова често, колкото ми се иска.

— А останалата част от изречението е: „И в бъдеще няма да го правя“.

— Слушай, гринго, ако имаш нужда от мен, знаеш, че съм насреща. Само че ми се налага да мисля за Мария, децата и Abuela.

— Абсолютно прав си.

— Просто се опитвам да ти кажа, че сега вече имаш хора, които работят за теб. Моля те, не ме викай, освен ако наистина не се налага.

— Дадено.

— Освен това ти трябва самолет. Може би не точно този „Гълфстрийм“, но по принцип ти трябва самолет. При това по-голям от „Лиъра“. Не че Мария и Abuela ще усетят, че има нещо гнило, ако продължиш да използваш „Лиъра“, ами просто ще започнат да задават прекалено много въпроси. А това не бива да става.