Уилям Грифин - Ловците

— Най-добре да се върнеш веднага, Чарли.

— Господи, не са минали и трийсет и шест часа.

„Не само това. Много ми се искаше да погледна «Гълфстрийма»“.

Чарли остана изненадан, когато видя, че Фернандо е дошъл да го посрещне на международното летище в „Сан Антонио“

— На какво дължа честта? — попита Кастило.

— Искам да ти покажа нещо.

— Не можа ли да почака, докато стигнем в „Сан Хорхе“?

— Не. Имаш ли багаж?

Кастило поклати глава.

Колата на Фернандо, чисто нов дванайсетцилиндров черен „Мерцедес Бенц S600“, бе спрян на паркинга за кратък престой. Кастило си спомни, че прочете в някакво списание, че цената на седаните вървяла около 140 000 долара.

— Това ли искаше да ми покажеш?

— Не.

— Готина каруца.

— На Мария е — уточни Фернандо.

— Значи много си сгазил лука.

— Майната ти, гринго.

— Какво сгафи?

— Например заминах за Европа и Южна Америка без нея.

— Не й ли стана приятно?

— Никак.

— Нещо не я разбирам.

Фернандо поклати глава, но не отговори.

След това направи обратен завой и подкара към „Лемис Ейвиейшън“, голяма фирма за бизнес полети.

— Не ми казвай, че си скапал „Лиъра“.

— Не съм, разбира се. Наложи се да го докарам за обичайната поддръжка след сто часа по-скоро, отколкото предполагах.

— Да знаеш, че Тайните служби ще ти пратят чек. Нали знаеш как се разбрахме. Те са го ползвали под наем.

— Знам, знам — потвърди Фернандо.

Спря на паркинга пред сградата на „Лемис“ и двамата слязоха. Вместо да влезе в административната част, Фернандо се отправи с решителна крачка към един от хангарите. Кастило го последва. Очакваше да види „Лиъра“ и бе убеден, че братовчед му иска да му покаже някаква повреда, заради която се налага безобразно скъп ремонт.

„Лиърът“ не беше в хангара. Вътре видя няколко турбовитлови „Бийчкрафт“ и един реактивен „Гълфстрийм III“.

— Какво трябва да гледам? — попита Кастило.

Фернандо посочи „Гълфстрийма“.

— Господи, само не ми казвай, че си го купил!

— Не съм. Но си мислех, че няма да е зле ти да го купиш — предложи Фернандо.

Усмихнат мъж в кожено пилотско яке и авиаторски очила се приближи към тях с бърза крачка, преди Кастило да успее да отговори.

— Как сте, господин Лопес? — попита той.

— Познаваш ли братовчед ми, Чарли Кастило?

— Не — усмихна се мъжът. — Аз съм Брустър Уолш, господин Кастило.

Той стисна стегнато ръката на Чарли.

— Истински красавец, нали? — попита господин Уолш, след това добави: — Страшен удар можете да направите. Струва само седем милиона деветстотин деветдесет и девет.

— С други думи, осем милиона — уточни Кастило.

— Може ли да огледаме отвътре? — попита Фернандо.

— За мен ще бъде удоволствие да ви го покажа — отвърна господин Уолш.

Кастило бе уморен и му се искаше да тръгне час по-скоро за хасиенда „Сан Хорхе“ и тъкмо се канеше любезно да откаже, когато си спомни думите на братовчед си: „Не съм. Но си мислех, че няма да е зле ти да го купиш“.

„Той говореше сериозно. Мисли, че трябва да го купя с парите на Лоримър.

Нямаше да го каже, ако не го мислеше. Господи!“

Макар да не му се искаше, Кастило тръгна към люка. Надникна в пилотската кабина.

— Вие пилот ли сте, господин Кастило? — попита господин Уолш, а когато Чарли кимна, човекът продължи: — Значи ще оцените достойнствата на таблото.

Кастило огледа внимателно. Панелът беше добре поддържан, по-голямата част от „Хъниуел и Колинс“. Не беше същото като таблото на „Лиъра“, но пък „Лиърът“ беше чисто нов, докато този самолет не бе.

— На колко е? — попита Кастило.

— Сам ще се съгласите, че не е важно колко стар е даден самолет, а колко е бил използван.

— Та на колко е?

— Общо време, малко над осем хиляди часа — отвърна господин Уолш. — Малко над четири хиляди и петстотин кацания, което ще рече, че средният полет е бил по-малко от два часа. Освен това — най-важното — двигателите са сменени на осем хиляди часа и са на практика чисто нови.

— Което ще рече, че е на колко? — настоя Чарли.

— На двайсет и три години — отвърна с нежелание господин Уолш. — Направо не е за вярване, като го гледа човек, нали?

„Така е. Господи, не изглежда на толкова. Има вид на нов“.

— Интериорът бе подновен само преди шест месеца — добави господин Уолш.

— Да не би това да означава лъснат и почистен?

— Всичко, което показваше дори най-незначителни признаци на остаряване, бе подменено — уточни той.