Уилям Грифин - Ловците

— А защо искахте да се развесели?

— А, да. Първо го поздравих за статията, която бе пуснал за сенатор Дейвис във вчерашния „Поуст“. Сенаторът използвал самолет също като твоя, който принадлежал на корпорация, на която й бил даден договор за междущатска магистрала. Хари беше на седмото небе.

— Там си и остана след трите бутилки „Джъджес Пийк“ и чилийските стриди.

— Докато обядвахме печена пъстърва, пийнахме още шардоне. Господин Уилън вече бе започнал да ни разказва за журналистическата си кариера, как започнал в някакъв седмичник, как си проправил път през провинциалната преса, за да се добере до „Поуст“. Разказът му беше безкрайно дълъг и тъй като останах невероятно впечатлен от журналистическата му находчивост, не спрях да задавам въпроси.

— Междувременно виното се лееше и той не се сети да спомене и дума за подполковник К. Г. Кастило.

— Този репортер не усети ли какво става?

— Накрая му стана ясно, че го манипулираме, или се усети, че не е спрял да говори през всичкото време. По едно време се обърна към Милър. „Попитах ви какво ви е на крака и така и не получих отговор“.

— Аз бързо се намесих. „Майор Милър получи тежки рани в Афганистан и много скоро ще се пенсионира. Свалиха хеликоптера му“.

— Уилън скочи. „Тогава какво прави в Звеното за организационен анализ? И какво е това Звено? Какво се прави там и за кого?“ И все в този дух. Започна да реди въпросите един след друг.

— Попитах го дали е чувал за Защитна асоциация на „Уест Пойнт“. Той побърза да каже: „Разбира се, че съм чувал. Защо я споменавате? От какво трябва да бъде защитаван майор Милър? И кой го защитава?“

— Вече предполагах, че съм го спипал — продължи Монтвейл. — Обясних му, че Милър е този, който защитава. Затова бил в апартамента в „Мейфлауър“.

— Уилън реши, че най-сетне сме дошли на въпроса. От какво те бил защитавал Милър?

— „ Със съжаление трябва да призная, че го защитава от него самия, отвърнах аз и продължих: Майор Милър е пациент на болница «Уолтър Рийд». Ходи там всеки ден на терапия за коляното и останалите си рани. Когато Милър чу, че въпросният майор — сега вече подполковник — Кастило е в беда, попита — това, разбира се, бе неофициално — с какво може да му помогне. Били са колеги в «Уест Пойнт» и бойни другари. Беше му разрешено, разбира се — неофициално “.

— Казахте на онзи тип, че Милър ме защитава? — попита Кастило неспособен да повярва на чутото. — От какво?

Монтвейл не обърна никакво внимание на въпросите му.

— При тези думи Уилън се разтрепери — разказваше Монтвейл. — Знаеше, че има нещо интересно.

— „ Да не би Кастило да е в беда?, попита той. Да не би да е във връзка с мотел «Моника», който струва по хиляда и сто долара на вечер? “

— При което аз отговорих — продължи Монтвейл, — че никак не съм изненадан, че опитен журналист като него е открил за апартамента в „Мейфлауър“ и за „Гълфстрийма“.

„Казал е на репортера за «Гълфстрийма»? Накъде отива цялата тази работа?“

— Уилън призна, че бил чул, въпреки че по изражението му бе очевидно, че няма понятие за самолета.

— След това обещах да му разкажа подробности, за които той нямаше никаква представа, и му разкрих, че си платил седем милиона и половина за онова, което се страхувах, че в най-скоро време ще нарече летящото ти любовно гнезденце. Накрая му обясних, че за последно сме те чули, когато си отпътувал за Будапеща.

— Много внимателно обмислих възможността да му разкажа и за Будапеща, но прецених, че ако греша, ако не ми е в кърпа вързан, може да започне да задава неудобни въпроси. По този начин сложих край на всичките му въпроси още в зародиш.

— По дяволите, просто не знам какво да кажа — отвърна Кастило.

— Аз ще ти кажа кога очаквам отговор от теб, подполковник — заяви спокойно Монтвейл. — Сега е важно да ме изслушаш. Нямаме много време.

„Много време ли? Време за какво?“

— Извинете, господине.

— Както трябваше да се предполага, Уилън каза, че се надявал да му обясня откъде офицер от армията разполага с толкова пари, че да отсяда в „Мейфлауър“ и да си купи „Гълфстрийм“.

— Веднага отвърнах, че ще му разкажа всичко, защото знам, че рано или късно сам ще открие, но и защото го познавам достатъчно добре и имам пълно доверие на преценката му, на почтеността му и на патриотизма му.

— В този момент, за частица от секундата, ми мина през ума, че съм прекалил. Той може и да се наливаше с вино, но в никакъв случай не беше глупак.