Уилям Грифин - Ловците

Кастило само поклати глава, но не каза нищо.

— И в момента си все още твърде стресиран…

— Искате да кажете, луд — прекъсна го с горчивина Кастило.

— Но състоянието ти се подобрява. Генерал Нейлър се надява в най-скоро време да се заемеш с обичайните си задължения в армията. Армията е готова да подаде ръка на боец като теб, син на истински герой.

— Да не би Уилън да се върза на тези приказки?

— Той прецени, че си имал основателни причини да стигнеш до ръба.

Кастило погледна отчаяно Монтвейл.

— Важното идва накрая — успокои го посланикът. — Две неща. Първо, Уилън призна: „Писал съм много материали за хора, решили да съсипят живота на други хора, правил съм го с чисто съзнание и пак ще го правя. Само че няма да съсипя живота на този млад човек единствено защото една мръсница ми пробутва някакви злобни историйки“.

— При тези думи аз ахнах: „Значи жена ви е разказала всичко това?“

— „ Много добре знаех, че тя злобее, а не ми подава информация от добри чувства, отвърна Уилън. Сигурен бях “:

— „А тя как се казва?“

— „Работи в Агенцията, уточни Уилън. И двамата със съпруга й работят в Агенцията. Казва се Уилсън. Забравих малкото му име, на тя се казва Патриша. Патриша Дейвис Уилсън. Това да не излиза от тази стая “.

— „ В никакъв случай, съгласих се с готовност аз. Да не би да мислите, че… как се казваше? “

— Той послушно повтори името: „Уилсън, госпожа Патриша Дейвис Уилсън“.

— Попитах го: „Мислите, че госпожа Патриша Дейвис Уилсън е злобеела за нещо ли?“

— „ Точно така, отвърна Уилън. Нямам представа за какво точно, но не ставаше дума просто за един материал. Тя и преди ми е подавала информация. Доста неща, а повечето бяха истински бисери. Наричах я тайния ми агент в Ленгли “.

— Веднага го накарах да потвърди. „Значи госпожа Патриша Дейвис Уилсън е тайният ви агент в Централното разузнавателно управление, така ли?“

— Той отпи нова глътка вино — по-точно казано, изпи на един дъх цялата чаша и потвърди: „Точно така. Подала ми е материал за поне шест безценни статии. В Ленгли има твърде много тайни, за които хората трябва да научат на всяка цена. Те в никакъв случай не помагат на враговете ни. Но да оплювам човек, който е изтърпял какво ли не в името на страната, не става. Аз пиша злободневни статии, не се занимавам с човешките проблеми. Дяволите да я вземат!“

— Какво ще стане сега?

— Нямам представа какво ще прави с нея Уилън, но ще ти кажа какво направих аз — продължи Монтвейл. — Накарах техниците да изтрият целия запис, освен последните няколко минути — така че никой да не разбере, че става въпрос за теб — след това лично отнесох записа в Ленгли и го пуснах на Джон Пауъл.

— Директорът на Централното разузнаване не ви ли попита за кого е възнамерявал Уилън да пише и как е направен записът? — полюбопитства Кастило.

— Сигурен съм, че безкрайно много му се искаше да попита — отвърна Монтвейл. — Само че в онзи момент бе разкъсван между унижението и факта, че аз съм му занесъл доказателство, че господин Уилън си има шпионин в Агенцията, да не говорим, че не можеше да си намери място, тъй като не бе направил необходимото, след като изпратих Труман Елсуърт да го предупреди — след разговора ни в Армейския клуб — че госпожа Уилсън създава проблеми.

— Сигурен ли сте, че онзи тип няма да напише нещо за мен?

— Напълно. Той сам го каза.

— Защото съжалява един смахнат ли?

— Да, от една страна, е това. От друга страна, Уилън се има за предан американец. Патриотизмът също си казва думата.

— Не беше ли казал някой, че патриотизмът е последното убежище на негодника? — попита с горчивина Кастило.

— Ти си този, който имаше нужда от убежище, подполковник. Ако ставаш за ролята на негодник, давай.

— Ставам — отвърна Чарли. — Май трябва да ви благодаря, господин посланик…

— Пак заповядай, но не прекалявай. Защитавах президента, не теб.

— Така е, господине. Разбирам.

Монтвейл погледна часовника си.

— Надявах се — да няма изненади, когато даваш отчет на президента…

„Да даваш отчет на президента ли? Това пък откъде дойде?“

— … и на останалите…

„Кои са останалите?“

— … докато двамата с Бритън обяснявате за откачалките в окръг Бъкс, но по всичко личи, че нямаме никакво време. Трябва да сме там след десет минути, а аз трябва да отскоча до тоалетната.

— Слушам, господине.