Уилям Грифин - Ловците

— Шест дена, господин президент. Струва ми се, че е минало много повече време, но беше само преди шест дена.

— Чарли — повтори президентът. — Искам да чуя всичко, което прецениш, че има връзка с указа и изпълнението на мисията. Аз ще преценя дали е важно или не.

— Слушам, господине — отвърна веднага Чарли и в същия момент прецени, че няма да споменава за разговора с Монтвейл в Армейския клуб.

— Господине, заминах за Париж… — започна той и веднага забеляза облекчението по лицето на Монтвейл.

— Доста си поскитал — отбеляза президентът петнайсет минути по-късно, когато Кастило приключи разказа си. — Сигурно си изтощен.

— Малко съм уморен, господине.

— Обобщи, Чарли. Какво е положението?

— Знаем много повече, господин президент, отколкото преди седмица — например, че е участвал кубинец, че има някаква връзка с КГБ — но не мога да обясня каква е връзката между тези факти.

Президентът се обърна към държавния секретар.

— Какво ще кажеш за кубинеца, Натали?

— Ако не беше идентифициран, нямаше да повярвам, господин президент. И сега ми е трудно да повярвам. Просто не знам.

— Можем ли да натрием носа на Кастро с този факт? Сега ли да го направим, или по-късно?

— Ако кубинците са го изпратили в Уругвай — а това не е сигурно, по-точно казано, не разполагаме с доказателства — те сигурно знаят, че е мъртъв — обясни държавният секретар. — А няма никакъв смисъл да се опитваме да натрием носовете на кубинците, господине. Дори да положим трупа на този човек върху бюрото на Кофи Анан, кубинците ще отрекат да го познават, а делегатът от Венецуела ще подготви резолюция, в която ще ни заклейми, че уронваме престижа на ООН.

По изражението на президента стана ясно какво е отношението му към генералния секретар на Обединените нации и самата организация.

— Значи си измиха ръцете и повече не искат и да знаят за Лоримър? — попита той.

— Точно така, господине — потвърди секретар Кохън. — Един от подчинените на Анан пусна изявление, в което уж искрено съжалявали за смъртта на господин Лоримър, но — поканихме ги, разбира се — те дори няма да изпратят човек на погребението.

— Какво смяташ да правиш, Чарли? — попита президентът.

— Утре сутринта, господине, ще събера всичката информация, с която разполагам — всички факти, събирани откъде ли не, и тук, и в Буенос Айрес — и ще се опитам да открия някаква логика и последователност.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита президентът. — Какво ще ти бъде необходимо?

Преди още Кастило да отговори, посланик Монтвейл се намеси:

— В тази връзка, господин президент, ще позвъня лично на директора на Централното разузнаване Пауъл и ще му кажа да даде на господин Дешамп всичко, което подполковник Кастило поиска.

— Това представителят на ЦРУ в Париж ли беше?

— Да, господин президент.

— Защо ще звъниш лично на Пауъл? Нали вече наредих на ЦРУ — и на останалите — да осигуряват на Чарли всичко, което поиска. А сега Дешамп работи за Чарли, ако правилно съм разбрал.

— В Ленгли обичат господин Дешамп точно толкова, колкото и подполковник Кастило, господин президент. Освен това вие не уведомихте ЦРУ — нито пък останалите, включително и ФБР — за указа. Затова реших, че ако позвъня лично, ще бъде по-добре.

Президентът погледна замислен Монтвейл, след това извърна очи към Кастило.

— Доколкото ми е известно, и Чарли няма да го обявят за най-обичания човек в сградата на Дж. Едгар Хувър, нали? — попита президентът и се замисли. — Нека и аз да дам своя принос.

Той се приближи до бюрото, натисна няколко копчета на телефона и без да вдига слушалката, се отпусна назад на кожения стол с висока облегалка.

— Слушам, господин президент — чуха всички гласа на телефониста по говорителя.

— Свържете ме с Марк Шмит, ако обичате — помоли президентът.

След по-малко от двайсет секунди се разнесе гласът на директора на Федералното бюро за разследване.

— Добър ден, господин президент.

Президентът мина направо на въпроса, без да губи време с излишни любезности.

— Марк, трябва ми добър старши агент от ФБР — заяви той.

— Не ни липсват такива, господин президент. Може ли да попитам защо?

— Трябва ми човек, който се оправя блестящо във всякакви заплетени ситуации, Марк. Човекът трябва да умее да навързва на пръв поглед разпилени факти. Като се замисля, трябва да е човек, който има пряк контакт с теб, за да може да ти позвъни винаги, когато има нужда от нещо.