Уилям Грифин - Ловците

В десет и четиримата си бяха легнали — сами — и спяха — в апартамента на хер Карл Госингер в мотел „Моника Люински“, след като бяха помолили на рецепцията да приготвят едното канапе в хола за специален агент Бритън.

Въпреки че Чарли Кастило се бе сетил да звънне на госпожица Елизабет Шнайдер, той дори не посегна към телефона, защото прецени, че е станало прекалено късно — особено за него. Нямаше никакви сили за дълъг разговор, в който да реди извинения и обяснения.

„Ще й се обадя утре“, помисли си той и отпусна глава на възглавницата.

„Ако не се залисам с нещо друго и не забравя“.

След това напипа в тъмното оставения на нощното шкафче мобилен телефон, набра собствения си номер и след като се включи гласовата поща, остави съобщение: „Обади се на Бети, безсърдечно копеле“.

След това прекъсна, остави телефона на нощното шкафче, отпусна се в леглото и заспа.

Офис на звеното за организационен анализ

Департамент Вътрешна Сигурност

Комплекс „Небраска“

Вашингтон, Окръг Колумбия

08:25, 11 Август 2005

— Добре дошъл, шефе — поздрави госпожа Агнес Форбисън, заместник-директор на администрацията към Звеното за организационен анализ, когато Кастило, Торине, Милър и Бритън слязоха от асансьора. — Да не би вече да предпочиташ да те наричам „подполковник“?

— Предпочитам да ме наричаш Чарли, Агнес.

Тя се приближи и го целуна по бузата.

— Това вече ми е минало през главата — отвърна спокойно тя. — Вече си прекалено голяма клечка, за да се обръщам към теб на малко име. Та кажи кое от двете предпочиташ?

— Предавам се — въздъхна Кастило. — Ти си избери.

— Шефе звучи по-добре — отвърна тя. — Този град е пълен с полковници и подполковници. Да не се обидите, полковник Торине?

— Няма, разбира се — отвърна Торине.

Тя погледна Бритън.

— Много свежо сако, Джак.

— Благодаря — отвърна Бритън. — Нямам какво друго да облека. Не бях предвидил разходка до Вашингтон.

— Какво е първото за днес, Агнес? — попита Кастило.

— Вече те чакат — заяви тя и го поведе към кабинета му — на вратата имаше табела „Влизането забранено“ — пъхна някаква бяла карта, подобна на кредитна, отвори и подаде картата на Кастило.

Всички влязоха след него.

— „Фърст“ ще ме върне обратно в Пенсилвания — заяви Бритън.

— „Фърст“ е кредитна карта — уточни Агнес. — Нали няма да си тръгнеш, преди да получиш кредитната си карта „Американ Експрес“, Джак?

— Аз си имам „Американ Експрес“ — отвърна той.

— От тези нямаш — обясни Агнес. — Всичките пристигнаха вчера.

Тя приближи до бюрото на Кастило, отвори едно от чекмеджетата и извади десетина платинени кредитни карти „Американ Експрес“. Подаде по една на Бритън, на Кастило и на Торине, а останалите върна в чекмеджето.

— Милър вече има, имам и аз — уточни тя.

Бритън огледа своята.

— Какво, по дяволите, е това „Консултантски услуги «Госингер»“ ? — попита той.

— Трябваше ми име за неправителствена организация, за да можем да харчим парите на Лоримър — обясни тя. — А това име ми се стори подходящо. Картите са от онези, с които можете да купите бензин за самолет и никой няма да задава въпроси.

— Казва се гориво, Агнес — усмихна се Кастило. — Ти си невероятна.

— Нали ти казах, че ще ти бъда от полза — напомни му тя. — А от банка „Ригс“ ще ни издадат чекове на името на „Консултантски услуги «Госингер»“ веднага щом могат. Това може и да е днес, но най-вероятно ще се наложи да изчакаме три или четири дни. Трябват ми образци от подписите ви, за да ги депозирам в банката, преди да започнете да подписвате чекове.

Обърна се към Торине.

— „ Консултантски услуги «Госингер» е официалният собственик на «Гълфстрийма» — продължи тя. — От летището ще пращат сметките за хангара, поддръжката, обърни внимание, за самолетното гориво и всичко останало на «Госингер» “.

— Вчера трябваше да им дам кредитната карта на Чарли — обясни Торине.

— Сигурно бюрократичната машина все още не се е задействала — отвърна тя. — Ще им звънна, за да прехвърлят сумата.

— Значи имаме фирма? — попита Кастило.

— Да, в Делауер, и пощенска кутия — кимна Агнес.

Отново се обърна към Бритън.

— Къде в Пенсилвания?

— В Бетлихъм.

— Знаеш ли на какво разстояние е?

— На двеста и четирийсет километра, може би малко повече.

— С влак ли ще пътуваш до Филаделфия? Там от Тайните служби могат да те вземат. Ако предпочиташ, вземи един от „Юконите“. С него ще бъде малко по-бързо.