Уилям Грифин - Ловците

След това включи на говорител.

— Готово ли е?

Прозвуча гласът на млад мъж, пропътувал осемдесет и шест хиляди километра през космоса.

— Ефрейтор Брадли слуша, господине.

— Добро утро, Лестър — поздрави Кастило. — Колко време ще ти бъде необходимо, за да повикаш госпожа Сиено?

— До мен е, подполковник. Донесе ми закуската. Само момент, господине.

— Добро утро, подполковник — обади се Сузана Сиено. — Значи пристигнахте?

— Добро утро, Сузана — отвърна Кастило. — В момента съм в офиса си и тук е един стар приятел. Иска да ти каже здрасти.

Протегна слушалката към Дешамп.

Дешамп поклати глава и я пое.

— Здрасти, сладурче, как си?

— Ед, много се радвам да те чуя.

Кастило се пресегна и изключи говорителя.

— Много съм впечатлен — отбеляза Дешамп деветдесет секунди по-късно, когато затвори. — Ами ушевците?

— Ние, шпионите от двайсет и първи век, сме забравили за ушевците. Има нещо, наречено кодиране — отвърна Кастило. — Тази система използва логаритъм — единствено наши — който дори момчетата от Националната агенция по сигурността не могат да разбият.

— Добре — отвърна Дешамп. — Ще поостана малко да видя дали мога да направя нещо. Ако не мога, заминавам на лозето. Така става ли?

— Агнес, осигури на господин Дешамп кредитна карта „Американ експрес“ — нареди Кастило. — А „Консултантски услуги «Госингер»“ да му осигури жилище като за човек, от когото много се нуждаем.

— Подозирам, че „Консултантски услуги «Госингер»“ е по някакъв начин свързана с благотворителния фонд „Лоримър“, за който ми разказа — ухили се Дешамп. Тъй като отговор не последва, той попита: — Какво ще правим сега?

Кастило обясни:

— На вчерашната среща, президентът се обади на директора на ФБР и му нареди днес сутринта да изпрати старши агент, който умее да сглобява пъзели като нашия. Остани да се запознаеш с него, след това иди да се настаниш.

— Инспектор Дохърти вече чака — обяви Агнес. — Да го поканя ли?

— Как се казва? — намръщи се Милър.

— Дохърти — отвърна Агнес. — Инспектор Джон Дж. Дохърти.

— Сега ще стане интересно — заяви доволно Милър.

— Това пък какво трябва да означава? — попита Кастило.

— Не го ли помниш, шефе? — попита Милър.

Кастило поклати глава.

Милър обясни:

— Това е същият тип, когото ти пратиха заради онзи агент от ФБР, дето се беше чупил — Хауърд Кенеди, нали, приятелят на твоя руски мафиот. Когато заяви — признавам, че беше доста настойчив — че във ФБР очакват да им докладваш в мига, в който чуеш нещо както за Певснер, така и за Кенеди, ти им каза по своя начин, че има дълго да чакат.

— Господи, този същият ли е? Бях му забравил името, ако някога изобщо съм го знаел.

— Във ФБР има много ирландци — обясни Милър. — Може да се окаже, че има двама, дори повече инспектори, които се подвизават под името Джон Дж. Дохърти, но ако питаш мен, случаят не е такъв.

— Госпожо Форбисън, бъдете така любезна да поканите инспектор Дохърти — помоли Кастило. — А ти, Дик, престани да ми викаш „шефе“.

— Искаш ли да изляза? — попита Дешамп.

— Не. Остани, ако обичаш — настоя Чарли.

Шейсет секунди по-късно влезе намръщеният Дохърти. Беше невзрачен мъж в края на четирийсетте, облечен в тъмносив костюм, с очила и късо подстригана посивяла коса.

Кастило си помисли: „Този тип не ми хареса още първия път, когато ги видях, също и сега“.

— Добро утро, инспектор Дохърти — поздрави Кастило. — Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. Извинете ме, че ви накарах да чакате.

Дохърти кимна, но така и не се усмихна.

— Това е госпожа Форбисън — започна да представя присъстващите Кастило, — майор Милър и господин Дешамп. Това са хората, с които ще работите през по-голямата част от времето.

— Посланик Монтвейл не ми каза точно с какво ще се занимавам — отвърна Дохърти.

— Защото не разполага с необходимото разрешение за достъп до секретна информация. Всичко, което вършим тук, е строго секретно по заповед на президента. Става въпрос за президентски указ, според който мисията ми е да открия и обезвредя хората, които убиха господин Дж. Уинслоу Мастърсън от Държавния департамент, сержант Роджър Маркъм от морската пехота, които отвлякоха госпожа Мастърсън и раниха агент от Тайните служби.

— Какво точно означава „да обезвредя“ ? — попита Дохърти.

— Тъй като няма вероятност да се занимавате с тази част от мисията, не е необходимо да ви обяснявам — сряза го Кастило. — Важното е от този момент нататък да не споделяте с никого онова — това включва всички във ФБР, които не са упълномощени — което чуете и научите тук, както и заключенията, до които стигнете по време на изпълнението на операцията.