Уилям Грифин - Ловците

— По-скоро защото му казах, че до края на кариерата си ще разследва измами с талони за паркиране някъде в Южна Дакота, а той сам е стигнал до извода, че това ще се случи така или иначе, ако се върне във ФБР. Следователно връщането отпада, а се оказва, че да работи за нас, не е чак толкова зле. Не знам. Нямам намерение да броя зъбите на харизания кон. Юнг е умен и имаме нужда от него.

— Преди да го изпратиш на юг, каза, че му имаш доверие, защото е човек с висок морал — напомни му Милър.

Кастило кимна.

— Според мен и Дохърти е такъв. Разликата е, че Дохърти е от големите играчи в Бюрото.

— Той обаче знае, че, първо, е тук, защото президентът е наредил, и, второ, че ако нещо се чуе във ФБР и ние разберем, той ще бъде единственият заподозрян.

— С изключение на Юнг, разбира се — напомни му Кастило. — Какво мислиш за Едгар Дешамп?

— Струва ми се, че те харесва — отвърна Милър. — Беше ядосан — ама много — защото беше решил, че приятелят му Кастило му е забил нож в гърба.

— Дали все още мисли така?

— Даде ти втори шанс — обясни Милър.

Кастило кимна.

— Аз го харесвам. А на нас ни трябва точно динозавър като него.

— Интересно ми е как ще се спогодят с инспектора.

— Господи, дори не помислих за това — призна Кастило. — Ще дойде още един. Пак е от големите играчи в Националната агенция по сигурността. Няма да работи за нас, но ще ни осигури каквото ни е необходимо.

— Кога ще дойде?

— Би трябвало вече да е дошъл — отвърна Чарли. — Да видим какво е направила Агнес.

Конферентната зала не беше чак колкото баскетболно игрище, но бе огромна. Имаше овална маса с дванайсет места, пред всяко поставен бележник, телефон, малък монитор и кожен стол. Имаше място за още хора. В единия край имаше екран, сега навит на руло, а на стените бяха монтирани плазмени широкоекранни телевизори. Две „черни дъски“ на колелца, снабдени с жълти маркери, вместо с тебешир, бяха прибрани до едната стена и оставаше място поне за още пет или шест.

— Все едно че се каним да насочваме някого как да кацне на луната — пошегува се Милър.

Кастило и Агнес се разсмяха.

Дешамп и Дохърти дори не трепнаха.

— Подполковник — обади се Дохърти. — Искате ли предложение как да процедираме?

— Разбира се, инспекторе.

— Първо най-основното. Ако тази стая не е проверена, проверете я и го правете всеки божи ден.

— От Националната агенция по сигурността ще изпратят човек — отвърна Кастило. — Предполагам, че е техник. Това добре ли е?

Дохърти кимна, след това продължи:

— И заключете тази зала. Никога не я оставяйте празна и не допускайте вътре хора, които нямат работа. Ако стане прекалено мръсно, затваряме за час, обръщаме дъските и викаме някой да почисти.

— Няма проблем, инспекторе — кимна Агнес Форбисън.

— Като говорим за дъски — продължи Дохърти, — тези двете няма да са ни достатъчни. Донесете още четири — нека да са шест.

— За кога ги искате? — попита Агнес.

— За веднага.

— Първата ще бъде тук след пет минути — отвърна Агнес. — Сигурно ще са необходими два часа за останалите пет.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отвърна Дохърти.

— Защо са ни толкова дъски? — учуди се Кастило.

— Инспектор Дохърти сподели с мен — отвърна Дешамп, — че има намерение да използва единствено и само най-добрия компютър.

— Ще се заемеш ли с компютрите, Агнес? — попита Кастило.

— Веднага щом с инспектора ми кажете какво ви е необходимо.

— Подполковник — прекъсна ги Дешамп, — ние говорим за компютрите между ушите ни.

— Значи никой, освен инспектора, не те е разбрал — отвърна Кастило.

— Компютрите, подполковник, са за най-различни данни — уточни Дохърти. — Знаете ли какво означава НВНВ?

Кастило кимна.

— Нито вън, нито вътре.

— Точно така. Значи всичко, което влиза в компютрите, говоря за онези, които се включват в електрическата мрежа — след малко ще ви обясня какво ще ни е необходимо, госпожо Форбисън, въпреки че няма да е нищо специално — трябва да е проверен факт, не предположение, нито пък възможност. Възможностите, предположенията и теориите ще записваме на дъските. Следите ли мисълта ми?

— Струва ми се, че всичко дотук е ясно — отвърна Кастило.

— Сигурно ще спестим време, ако първо видите как става — предложи Дохърти.

— Да пробваме, тогава — съгласи се Кастило.

— Добре. Без да се замисляте, подполковник, кажете ми името, което според вас създава проблемите.

Кастило се замисли за момент.