Уилям Грифин - Ловците

Стисна ръката на Кастило и излезе от офиса.

Кастило тъкмо се бе запътил към залата, когато госпожа Форбисън надникна.

— Още един посетител — обяви тя. — Този път от Тайните служби.

„Това трябва да е Том Макгуайър. Или Джоел Исаксън“.

Кастило й даде знак с ръка да въведе новодошлия, седна зад бюрото и започна да затваря лаптопа.

— Здрасти, Чарли. — Гласът на специален агент Елизабет Шнайдер прозвуча от вратата.

По-късно Кастило щеше да си спомни, че първата му реакция бе: „Мама му стара, точно сега ли!“

Той се изправи смутено на крака и усети, че притеснението му личи.

— Мислех, че все още си в болница — рече той.

— Изписаха ме преди седмица — отвърна тя. — Сега съм „частично годна“ за служба.

Той я погледна внимателно и забеляза, че макар да не бе напълно оздравяла — стори му се, че долови как заваля говора — се оправяше, още повече че бяха минали почти три седмици от нападението в Буенос Айрес.

След това си спомни от опит, че по време на първата война в Ирак, а след това и в Афганистан, някои хора се възстановяваха много бързо след травма, особено младите и силните.

А Бети бе млада и силна.

Кастило пристъпи към нея, защото помисли, че тя очаква целувка.

Стисна раменете й и се наведе към нея.

Тя не очакваше целувката с нетърпение, нито пък направи крачка, за да го прегърне или да се притисне до него.

„На това му се вика «скромна целувка». Така една леля ще целуне племенника си. Знам, знам. Тя е бясна. Има основание да бъде“.

— Миличка, опитах се да ти се обадя. Исках да ти позвъня, преди да замина за Париж. Просто не можах. Не ми остана никакво време.

„Никак не ми се иска да обяснявам какво се случи онази вечер, че тогава бе церемонията по повишението, след това разговорът с Монтвейл в Армейския клуб“.

— Няма проблем, Чарли — отвърна Бети.

Усмихна се неуверено.

— Поздравления за повишението.

— Благодаря. Не го заслужавам, въпреки това ти благодаря.

— Ако не го заслужаваше, нямаше да те повишат — отвърна Бети.

— Радвам се да те видя — каза той. — Идваш точно навреме!

— Моля?

— Нали можеш да печаташ? Имаме…

— Чарли, аз няма да работя за теб. Откъде ти хрумна?

— Защо не?

— Първо, защото Джоел ми намери работа в охраната, ще бъда на изпитателен период.

— Какво трябва да означава това?

— Означава, че щом се възстановя напълно, могат да ме назначат за постоянно. Това е работата, която искам да върша.

— Значи не искаш да работиш за мен?

— Бъди разумен. От тази работа няма да излезе нищо и ти го знаеш.

— Ами ако обещая да стоя далече от теб, докато сме на работа, и те наричам „агент Шнайдер“?

Бе очевидно, че на агент Шнайдер не й е никак забавно.

Тя въздъхна.

— Чарли, тази работа няма да я бъде. Няма бъдеще.

— И можем да си останем приятели, така ли? — попита саркастично той.

— Честно казано, Чарли, дори не бях помислила за това.

Нямам доверие на себе си. Може би и на теб. Не знам. Съжалявам.

— Да не би току-що да ми каза, че ме зарязваш? И то единствено защото не успях да ти звънна и да те предупредя, че заминавам за Париж?

— Мислих много и разбрах, че това е едно от нещата, които ще се случват често. „Извинявай, Бети, филмът свърши. Трябва да хвана самолета за Тимбукту и не знам кога ще се върна“.

— Това ми е работата. Знаеш много добре.

— Не си бях давала сметка какво означава. Сега вече знам, че не мога да приема подобно положение.

— Може ли да го обсъдим? — попита Чарли.

— Разбира се, след като се настаня. Само че няма за какво да говорим.

— Нека пробваме. Никога не се знае. Как да се свържа с теб?

— Отивам в Кристъл сити — близо до Пентагона — където друг агент си търси съквартирант.

— Той как се казва?

Бети се усмихна на една страна.

— Агентът е жена. Ако се получи, ще позвъня на госпожа Форбисън и ще й оставя телефонен номер.

Кастило кимна.

— Добре, Бети, така да бъде.

— Още веднъж поздравления за повишението, подполковник — каза Бети и протегна ръка.

Той я пое.

Тя я стисна, обърна се и излезе.

Обърна се от вратата.

— Пази се, Чарли.

След това затвори.

— По дяволите! — изрече бавно Кастило.

Стоеше загледан в затворената врата, след това поклати глава и се върна в конферентната зала.

Конферентна зала

Офис на звеното за организационен анализ

Департамент вътрешна безопасност, Комплекс „Небраска“