Уилям Грифин - Ловците

Вашингтон, Окръг Колумбия

10:15, 11 Август 2005

Кастило видя, че и на трите дъски са написани събития и дати, повечето означени със символи, стрелки, въпросителни знаци и свързани с черти. Джулиет Ноулс и бледото момиче, чието име не знаеше, седяха готови да започнат да пишат.

Инспектор Джон Дохърти се обърна от дъската, на която пишеше, за да види кой е влязъл в конферентната зала.

— Сега вече започвам да разбирам, подполковник — призна той, — защо толкова държите на секретността.

Кастило не обърна никакво внимание на забележката и погледна Дик Милър.

— Струва ми се, че до утре сутринта ще разберем от Националната агенция по сигурността откъде са дошли двата милиона долара. Може да е дори по-рано. Ще ни трябва Юнг, за да проследи някои неща. Да му кажем да се върне тук веднага след погребението.

Милър кимна и посегна към един от телефоните.

— Да не би да говорите за специален агент Юнг от ФБР? — попита Дохърти.

Кастило кимна.

— Той е експерт по прехвърлянето на пари.

— Знам — отвърна инспекторът.

На Кастило не му допадна тонът на Дохърти.

— Освен това знае къде са заровени някои тайни на ФБР.

— И това ми е известно — потвърди Дохърти. — За какви два милиона долара говорим?

— За двата милиона, които някой е дал на джамията „Ари-Тег“ във Филаделфия, за да купят ферма в окръг Бъкс, строена над стара железодобивна мина, където да се скрият, когато някой взриви атомна бомба в куфарче в града на Братската любов — избъбри Кастило.

Дохърти мисли дълго над думите му, след това възкликна:

— Мили боже, възможно ли е това?

— Бритън мисли, че е възможно, а…

— Бритън, който е агент от Тайните служби ли? — прекъсна го Дохърти и посочи името на Бритън на една от дъските.

Кастило кимна и продължи:

— Докато е бил ченге във Филаделфия, е работил под прикритие в джамията повече от три години. Не вярва много, че бомбата наистина ще избухне — и Едгар не вярва — а и други не вярват. Само че някой е дал на тези ненормалници два милиона долара и искам да разбера кой е и защо го прави. Може и да няма абсолютно никаква връзка между нещата, едното да си е чиста проба тероризъм, който да няма нищо общо със скандала „Петрол срещу храни“. Може и да са свързани. Инстинктът ми нашепва, че са свързани.

Дохърти грабна жълтия маркер и каза:

— Кажете ми как се пише името на джамията. — След като Кастило му каза и той го записа, попита: — Можете ли да свържете тези хора с терористични актове?

— Бяха свързани с кражбата на „727“, който терористи имаха намерение да блъснат в „Либърти Бел“.

— Вярвате ли, че са щели да го направят наистина? — попита Дохърти, без да крие, че според него това е невъзможно.

— Да, сигурен съм, че щяха да го направят — потвърди Кастило. — Когато двамата с Джейк Торине откраднахме самолета от тях, те се канеха да излитат за Филаделфия. Взривните материали бяха прикрити под свежи цветя.

Дохърти прие думите на Кастило, ала не се извини за проявеното недоверие, дори не каза: „Не знаех“.

— Значи твърдите, че тези хора са опитни терористи, така ли? — попита след малко Дохърти.

— Не съм казал подобно нещо. Разчитам на главен инспектор Крамер от филаделфийската полиция, който ги нарича афроамериканци „луди глави“, защото са точно такива. Терористите са ги използвали и по всяка вероятност все още ги използват. Искам да разбера откъде са взели парите и дали има причина да им осигуряват скривалище при атомен взрив, което, според нас поне, няма да стане.

Дохърти се замисли, след това реши.

— На този въпрос ще се върнем след малко. За да отидете до имението, сте използвали хеликоптер, нали?

Кастило кимна.

— Откъде го взехте? Дешамп твърди, че не знае, а Милър отказва да ми каже, преди да е говорил с вас.

Кастило погледна двете жени, които ги гледаха като омагьосани.

„Не бива да чуват това“.

— Нека да се преместим оттатък за момент — предложи Кастило и посочи към вратата на по-големия от двата малки офиса, свързани с конферентната зала.

Щом вратата се затвори след Милър, Дешамп и Дохърти, Кастило призна:

— Взех „Бел Рейнджъра“ назаем от Александър Певснер.

— Същият Александър Певснер, за когото говорехме одеве ли?

— Аха.

— Господи, това отваря нова торба със змии — въздъхна Дохърти. — Той знаеше ли за какво смятате да го използвате?

Кастило си представи как Дохърти записва Певснер на една от дъските, а след това слага огромен въпросителен знак и добавя удивителна.