Уилям Грифин - Ловците

— Имам нужда от теб, Ед — заяви простичко Кастило. — Извинявам се, че Монтвейл те е накарал да се качиш на първия самолет…

— Дори не беше Монтвейл — прекъсна го ядосан Дешамп. — Не беше и лакеят Елсуърт, а някакъв книжен плъх от Ленгли.

— … но вчера — бях в Аржентина — разбрах, че имам огромна нужда от теб, затова помолих Монтвейл да те изтегли тук.

Дешамп поклати глава.

— Веднага личи, че Вашингтон е успял да те зарази, шефе, че желанието ти да изградиш империя е станало неустоимо. Много добре знаеш, че ти дадох — и ще продължа да ти давам — всичко, което съм изровил около онези гадове, въвлечени в скандала „Петрол срещу храни“.

— Не се опитвам да градя империя!

— Погледни този противен кабинет. Това е тронната зала на бюрократ!

— Агнес е виновна за офиса. Тя каза, че било важно да изглежда по този начин. Аз не мога да се оправя във Вашингтон, докато тя може.

Агнес изсумтя без капка притеснение.

— Точно така е и нямам никакво намерение да се извинявам, задето съм се опитала да науча Чарли на основните правила.

Дешамп я погледна така, сякаш имаше намерение да отговори, след това реши нещо друго и погледна отново Кастило.

— Шефе, защо реши, докато беше в Аржентина вчера, че имаш толкова голяма нужда от мен, че да ме домъкнеш тук, независимо дали искам, или не искам?

Отговори Агнес:

— Сигурно всичко е започнало в Будапеща, когато въпросните хора — много ми хареса думата „гадове“ — са се опитали да го убият.

Кастило я погледна.

„Откъде, по дяволите, е разбрала? Знам. Нали тук има списък с посветените. Тя е в него“.

— Опитали са се да те очистят? — повтори Дешамп.

— Опитаха се да отвлекат или очистят източника ми в Будапеща. Тъй като първият им опит се провалил, те пробваха отново. Само че аз бях в апартамента му.

— Затова му се наложило да ликвидира двама от тях — добави Милър.

Дешамп погледна Кастило за потвърждение.

Кастило бавно кимна.

— Ти май си истински Джеймс Бонд, а, шефе? — подметна Ед.

— Такъв е той — намеси се отново Милър. — Шефът дори бил достатъчно предвидлив да вземе .22 със заглушител от колегата ви в Будапеща.

Кастило погледна Милър с убийствен поглед.

— Не мога да повярвам, че ти е дал такова оръжие — учуди се Дешамп. — Той е от най-тъпите парчета в Агенцията.

— Забелязах — отвърна Кастило. — Наложи се лично Монтвейл да го накара да отвори оръжейната.

— А тъпото парче в Будапеща какво знае за цялата работа? Знае ли за двамата, които си очистил?

Кастило поклати глава.

— Нищо не съм му казвал.

— Много умно си постъпил, шефе — похвали го Дешамп. Замълча и се замисли. — Май си стигнал доста близо до целта.

— Освен това се опитаха да очистят агента на ФБР, който беше с мен в именито на Лоримър — в Уругвай — и преследват бившия шеф на ДРУ в Аржентина, който също беше в имението. И семейството му.

— Какво стана с източника ти от Будапеща? — полюбопитства Дешамп.

— Прехвърлих го в Аржентина, където двама стари приятели го охраняват.

— Какви са тези стари приятели?

— Трима са — уточни Кастило, изви вежда и добави: — Алекс Дарби с господин и госпожа Сиено.

Дешамп се замисли над чутото, кимна и попита:

— А охранявате ли онзи от ДРУ?

— Прехвърлихме семейството му тук. Той е все още в Аржентина, в безопасната квартира при останалите и се опитва да им помогне да навържат фактите. Тъкмо затова ми трябваш, за да разберем какво става.

— Как мога да ти помогна?

— Ами ако ти кажа, че Монтвейл каза на президента, че лично ще позвъни на директора на Централното разузнаване, за да му каже, че ще бъдеш тук, и да му нареди да осигури всичко, от което се нуждаеш?

Дешамп отново се замисли, след това каза:

— Когато подадох заявление за напускане, те ми се сториха много доволни. Май се е разчуло.

— Не мисля, Ед, няма как да стане толкова бързо — намръщи се Кастило. — Монтвейл го каза на президента вчера следобед.

— В такъв случай излиза, че просто са били доволни да се отърват от мен — реши Дешамп. — Да ти кажа истината, малко се вкиснах от готовността им да ми видят гърба. — Замълча отново и попита: — Сигурен ли си, че Монтвейл ще направи онова, което е казал на президента?

— Да — потвърди Кастило. — Сигурен съм, че ще направи онова, което е казал на президента, при това пред свидетели.

Кастило приближи до бюрото и посегна към една от слушалките.

— Станахте ли вече? — попита той и след като чу отговора, погледна Дешамп. — Слушай, Ед.