Уилям Грифин - Ловците

— Значи трябва да внимавам да не върша нищо импулсивно или необмислено.

— Предложението ми няма давност, Чарли. Когато решиш, съм на разположение.

— Благодаря ви — отвърна сериозно Чарли, след това се разсмя.

— Тъй като споменахте Гражданската война, господине, искам да ви попитам, помните ли какво е казал Лий в съда на Апоматокс? «Предпочитам да срещна смъртта хиляда пъти, вместо да се предам на генерал Грант». И аз предпочитам да срещна смъртта хиляда пъти, вместо да звъня на нашия приятел.

Този път Хол се разсмя, след това каза:

— Има огромна разлика, Чарли. Ти не му звъниш, за да му предадеш оръжието си, нали?

— Не, но, от друга страна, никога не ме е бивало в игрите с прашки.

Хол отново се разсмя.

— Обаждай се, Чарли.

— Добре. Благодаря ви.

Кастило натисна вилката на телефона няколко пъти.

— Белият дом.

— Бихте ли ме свързали с посланик Монтвейл, ако обичате? Моля ви, проверете дали линията е обезопасена.

— Един момент, ако обичате.

— Обезопасената линия на директор Монтвейл. Труман Елсуърт слуша.

— Подполковник Кастило се обажда по обезопасена линия за разговор с директор Монтвейл — обяви телефонистът на Белия дом.

— Аз ще поема разговора.

«Тая няма да я бъде», помисли си Кастило.

— Господин Елсуърт?

— Как сте, подполковник? Очаквахме да позвъните.

— Моля ви да предадете едно съобщение на посланик Монтвейл от мен.

— Разбира се.

— Кажете му, ако обичате, че през следващите петнайсет минути ще бъда в посолството ни в Будапеща, ако иска, да поговори с мен.

— Не съм сигурен, че посланикът ще има възможност да позвъни през това време, подполковник.

— Не разполагам с друго време.

— Надявам се, разбирате, подполковник, че всичко, което имате да съобщите на посланика, можете да го кажете и на мен.

— Обаждам се, защото разбрах, че посланикът има съобщение за мен.

— За съобщението от Берлин ли става въпрос?

— Разбрах, че в Берлин е имало съобщение за мен, но не съм го получил. Човекът, който се обади, не пожела да ми каже какво е съдържанието, обясни ми, че за мен е оставено съобщение и мога да го прочета единствено ако отида в Берлин. Нямах време да пътувам до там. Вие можете ли да ми кажете за какво става дума?

— Аха. Вижте, подполковник, идеята беше, когато стигнете в посолството в Берлин, да се обадите по обезопасената линия на посолството.

— Добре. Ясно. Когато влязох в посолството тук, господин Франклин ми предаде подобно съобщение. Затова се обаждам. Ще бъда тук, ако посланикът има възможност — той замълча и си погледна часовника — да говори с мен през следващите петнайсет минути. Много ви благодаря, господин Елсуърт.

Кастило натисна вилката няколко пъти и съобщи:

— Прекъсвам връзката.

След това затвори.

Чарли въздъхна шумно, извади пура от куфарчето, разопакова я много внимателно, отряза единия край и много внимателно запали другия.

Опита се да изпусне димен кръг, но не успя.

«Странно. Стаята е запечатана, ако работи климатик, не го усещам. Би трябвало да успея да пусна чудесно оформен кръг.

Може би не успявате, подполковник, защото ви е нервно.

Давид очевидно успя да размаже Голиат-младши. Перна го право между очите. Само че не успя да го отнесе — просто го подметна и накара Голиат-младши да побеснее.

А когато Голиат-младши докладва на Голиат-старши какво се е случило, Голиат-старши ще побеснее двойно повече от младши.

А това със сигурност ще се случи всеки момент.

Голиат-старши, както и всички останали големи играчи в Белия дом, не би трябвало да е на повече от деветдесет секунди от най-близкия телефон — и петнайсет секунди са му достатъчни.

Много е вероятно Голиат-старши да е в едното място. Още по-вероятно е да е бил в кабинета си през всичкото време, дори в случаите, когато се е обаждал президентът.

Очевидно иска да ми докаже нещо. Затова ще ме накара да чакам.

Ако не бях затворил, когато затворих, почти съм сигурен, че Елсуърт — по сигнал, разбира се — щеше да съобщи с приповдигнат глас: „Посланикът току-що влезе“. И Голиат-старши щеше да се обади».

Кастило дръпна няколко пъти от пурата, задържа последното дръпване и много внимателно се опита да пусне кръгче.

Този път се получи.

Остана загледан в кръга, докато не стигна стената и не се разпиля.

«Мама му стара! Възможностите са две. Или Голиат-старши ще се обади, или няма да се обади.