Уилям Грифин - Ловците

— Защо не звъннеш на посланика и не го попиташ дали няма да направи изключение за кутрето? — попита Кастило.

— Господине, посланикът не е в сградата.

— Тогава повикай заместника му — помоли Кастило. — Налага ми се да разговарям с посланика, така че защо не позвъниш на когото трябва, за да се свърже с него по телефона.

Посочи апарата на плота пред сержанта.

Морският пехотинец долови промяната в тона на Кастило — от „Сега само се бъзикаме“ на „Разбра заповедта ми, нали?“

— Изчакайте минутка, господине — отвърна той и посегна към слушалката.

Посланикът се обади много бързо.

— Как сте, господин Кастило? — попита той. — Очаквах ви да се отбиете.

— Една малка птичка, на име Монтвейл, ви е съобщила, че ще пристигна, нали?

— Освен това иска да разговаря с вас.

— За тази цел ще ми бъде нужна обезопасена линия, господине — обясни Кастило.

— Разбира се. Предайте слушалката на морския пехотинец.

— Освен това искам да помоля да направите едно изключение от правилото. Знам, че не допускате кучета в посолството, но дали е възможно да направите изключение?

— Куче ли водите?

— Да, господине. Едно симпатично кутре, което скимти жално, когато го завържа за някоя ограда и го оставя сам.

Посланикът се разсмя.

— Добре. Пехотинецът ще се оправи с тая работа.

— Освен това трябва да се срещна с господина, който си получава заплатата от Ленгли.

— Няма проблем. Сигурно е при заместника ми и чака да се появите, за да ви съобщи лично, че посланик Монтвейл иска да разговаря с вас.

Двама мъже минаха през детектора във фоайето. И двамата бяха около четирийсетте, и двамата облечени в тъмносиви летни костюми, които според Кастило бяха купени от „Брукс Брадърс“.

— Според мен, господин посланик, двамата току-що се появиха във фоайето.

— Предайте, ако обичате, телефона на един от двамата.

— Много ви благодаря, господине.

— Радвам се, че успях да ви помогна — отвърна посланикът.

Кастило предаде слушалката на по-близкия от двамата.

— Посланикът — каза той.

Вторият мъж се обърна към него.

— Господине, в посолството не се допускат кучета.

Макс изръмжа. Вторият мъж отстъпи притеснено.

— Току-що направиха изключение — обясни Кастило.

Мъжът, който говореше по телефона, повтори: „Слушам, господине“ поне пет пъти, след това върна слушалката на Кастило.

— Посланикът иска да говори с вас, господин Кастило.

— Слушам, господине — обади се Чарли.

— Ако се нуждаете от още нещо, господин Кастило, веднага ми се обадете.

— Много ви благодаря, господине.

— Сега искам да говоря с морския пехотинец. Май щеше да е по-лесно, ако му бях казал направо да ви предаде ключовете за царството.

— Още веднъж ви благодаря, господине. — Чарли кимна на пехотинеца да поеме слушалката.

— Да влезем — покани го мъжът, който бе разговарял с посланика, и посочи към детектора.

Ото Гьорнер изви вежди, за да попита какво да прави. Кастило не се опита да скрие жеста си, когато му махна да мине през детектора.

— А господинът с вас кой е, господин Кастило? — попита мъжът, който бе разговарял с посланика, и огледа Гьорнер.

— Това е господин Смит. Той е с мен.

— Трябва да ми кажете едно име, господин Кастило.

— Искате да ви кажа името му, за да се обадите на посланик Монтвейл и да му съобщите с кого съм бил. Това са две различни неща.

— Кой е господинът с вас, господин Кастило? — попита отново мъжът.

„Ясно, значи ти си шпиончето. Още отначало ми заприлича на такъв“.

— Сержант, позвънете отново на посланика, ако обичате — надигна глас Кастило.

Погледите на двамата се преплетоха. След това мъжът отстъпи.

— Не е необходимо, сержант. Господа, бихте ли ме последвали?

Минаха през детектора. Когато мина мъжът, за когото Кастило бе почти убеден, че е представителят на ЦРУ, устройството забръмча и светна червена лампа.

„Защо ли ми се струва, че си въоръжен? Много ти благодаря, детекторче, че ме подсети“.

Асансьорът ги свали на приземния етаж, където вторият мъж пристъпи към тежка метална врата и я отвори със специален ключ.

Оттук можеше да се продължи през една от четирите врати без табели.

— Господин Кастило — започна представителят на ЦРУ, — инструктиран съм да ви предам, че посланик Монтвейл иска да разговаря с вас колкото е възможно по-скоро.

— И зад една от тези врати има обезопасена линия, така ли? — попита Кастило.

Мъжът от ЦРУ кимна.