Уилям Грифин - Ловците

— С риск да се повторя — обади се Кастило — точно по поръчка.

Франклин го гледаше с неудобство и продължаваше да мълчи.

— Хайде да ти вържем гащите и да се обадим на посланика.

— Да, хайде — съгласи се Франклин. — Дайте, господин Кастило, аз ще нося оръжието.

„Този да не би да си представя как хуквам нанякъде с «Узито»?“

— Много благодаря — отвърна Кастило. — Ще ми трябват и муниции. Две кутии с 9 мм „Парабелум“ и кутия .22 „Лонг Райфъл“, ако обичаш.

Франклин кимна, пъхна се в един от шкафовете и извади исканите муниции.

Дебел мъж в мокра от пот бяла риза слизаше с тежки стъпки по стълбите.

— Обаждане от Белия дом за подполковник Кастило, господин Франклин — обяви той с нескрито страхопочитание.

— Елате с мен при телефона, господин Франклин — нареди Кастило. — Ако е човекът, за когото мисля, може би няма да се наложи да безпокоим посланика.

— Подполковник Кастило е на обезопасената линия, директор Монтвейл — обяви телефонистът на Белия дом.

— Директор Монтвейл е готов за разговор с подполковника — обяви на свой ред Монтвейл.

— Добър ден, господине — поздрави Кастило.

— Радвам се, че най-сетне успях да те хвана, подполковник. Май не успяваме да се свържем.

— Така излиза, господине. Господине, преди да започнем разговора, при мен е господин Франклин…

— Кой?

— Представителят на ЦРУ, господине.

— Какво иска той?

— Необходимо ми е оръжие, господине, а той не е убеден, че може да ми го даде.

— А на теб защо ти е необходимо оръжие?

Кастило не отговори. След десет секунди, които му се сториха безкрайни, посланик Монтвейл нареди раздразнено:

— Дай да го чуя.

— Това чудо има ли микрофон? — обърна се Кастило към Франклин.

— Копчето е на стената — отвърна Франклин, направи крачка и натисна нужното копче.

— Натаниъл Франклин слуша, господине — заяви той.

— Ти знаеш ли кой съм? — попита Монтвейл.

— Да, господине. Говорихме одеве. Вие сте посланик Монтвейл, директор…

— „Да, господине“, щеше да е напълно достатъчно — прекъсна го Монтвейл. — Има два начина да разрешим въпроса с искането на подполковник Кастило. Можете да му дадете онова, което иска, а вторият вариант е да се обадя на директора на Централното разузнаване, а той да ти позвъни след няколко минути, за да ти нареди да дадеш на подполковника каквото му е необходимо. Кой от двата варианта предпочиташ?

— Нужно ми е единствено разрешение, господин посланик — отвърна Франклин.

— Много благодаря, господин Франклин. Беше ми приятно да си поговорим.

Кастило погледна Франклин, изчака го да излезе от тясната стаичка и затвори вратата след себе си.

— Елвис напусна сградата 17 17 Песен на Франк Запа от албума „Broadway the highway“ — (Б.пр.) , господин посланик — обади се отново той.

Тъкмо си каза, че е изтърсил голяма простотия, когато чу смеха на Монтвейл.

— Нали ти казах, Чарли, че ще ти бъда от полза. Ако трябваше да звъня на Джон Пауъл, той щеше да разпитва защо ти е нужно оръжие.

— Нали ви казах, че ще дойда в Будапеща, за да се опитам да измоля източника си да ме освободи от обещанието да не показвам на никого онова, което ми е дал. Когато пристигнах, се оказа, че е направен опит да бъде отвлечен. Искам да го опазя жив. Не мога да направя нищо без оръжие.

— Мислиш ли, че ще успееш да го опазиш?

— Вече успях да си осигуря помощ. Местна помощ.

— Колко време ще отнеме тази работа? Да накараш източника да те освободи — или да откаже да те освободи — от въпросното обещание?

— Няколко дни, предполагам.

— Искаш ли да наредя на господин Франклин да ти помогне за охраната на човека?

— Така само ще привлечем нежелано внимание. Въпреки това ви благодаря.

— Ако решиш нещо друго, веднага ми звънни.

— Слушам, господине. Ще ви позвъня, господине. Много ви благодаря.

— Разкажи ми за гърмящите куфарчета в Пенсилвания.

— Казах на майор Милър да ви разкаже всичко. Не ви ли каза?

— Май според него ядрено устройство, скрито в куфарче, е едно нищо.

— Господине, той си мисли, че това е в сферата на фантазиите. По същия начин е реагирал и шефът на отдел „Контратероризъм“ от полицейското управление във Филаделфия. Не че омаловажават заплахата.

— Ти обаче си изпратил хора да разнищят въпроса — предизвика го Монтвейл.

— Изпратих ги, за да разберат откъде ААЛГ са намерили пари, за да купят ферма…

— Кой?

— ААЛГ. Така полицаите във Фили наричат братята мюсюлмани от джамията „Ари-Тег“. Съкращението означава „Афроамериканци луди глави“.