Хедър Греъм: Ондин

Късно вечерта той влезе в полутъмната стаичка, съседна на спалнята, която му беше отредил главният кралски разпоредител Риймс. С доволна въздишка се отпусна на богато резбования стол пред камината, в която пламтеше буен огън. Най-после този дълъг ден беше свършил.

Женевиев вече спеше, самият той беше останал малко по-дълго на трапезата, след като с облекчение бе установил, че с краля не се е случило нищо лошо.

Изведнъж чу лек шум и светкавично се обърна. Неясна фигура се плъзна като привидение към него и той я сграбчи за китката.

— Уоруик! — произнесе укорно женски глас и мъжът се взря изненадано в красивото, но разкривено от гняв лице на лейди Ан Фентън. Пусна я веднага и се облегна назад в стола си.

— Какво правиш тук Ан? Нима вече загуби интерес към краля?

Устните й се нацупиха в прелестна гримаса. Тя коленичи грациозно пред обутите му в ботуши крака и му позволи да надникне дълбоко в деколтето й.

— Нали знаеш, че ти си и си оставаш първата ми любов.

— Наистина ли? — ухили се той. — А мъжът ти?

— О, той не се интересува от светския живот.

— И аз щях да се чувствам зле, ако съпругата мм се домогваше до благоволението на краля. Бедният Джофри!

Жената стана нетърпеливо, забелязала, че прелестите й не постигат нужното въздействие, и се заразхожда като тигрица в клетка.

— При последната ни среща никак не те беше грижа за съпруга ми.

— Сега съм женен за Женевиев.

— Женевиев! — изсъска разярено тя. — Сладката, невинна, прекрасна Женевиев! Предупреждавах те да не се жениш за нея! — Смехът й прозвуча горчиво. — Всички казват, че треперела от страх, когато трябвало да застане с теб пред брачния олтар. Забележителният, твърд като скала, закален в безброй битки воин — един демон, който подлудява от възбуда повечето жени, но не и наивната Женевиев. Глупак си ти! Жена ти се бои от теб и от духовете, които обитават дома ти — от призрака на баба ти и на кого ли още не. Такъв властен съпруг, а на всичкото отгоре и семейно проклятие…

— Млъкни, Ан! — прекъсна я мъжът и в тихия му глас прозвуча недвусмислена заплаха. Той се изправи и пристъпи бавно към нея. — Съгласен съм с теб, макар и само в някои отношения. Жена ми наистина е сладка и мека, освен това познава фамилните легенди. Но нощем, в брачното легло, не й се налага да се брани от някакъв демоничен дивак, смея да те уверя в това. Ако си искала да събудиш звяра в мен, моя похотлива лейди, може и да си успяла. Но всичко това свърши, разбери. От два месеца Женевиев очаква дете и аз никога не бих й причинил болка. Напротив, бих дал живота си, за да я защитя.

— Ти не я обичаш. Ожени се за нея само за да изпълниш обещанието си. А аз…

— Моля те, Ан, иди да изпробваш изкуството си на прелъстителка пред Чарлз и ме остави на мира! Женевиев е и ще си остане моя жена. Тя носи под сърцето си наследника ми. Освен това тази вечер съм твърде уморен, за да я мамя. Върви си най-после, чуваш ли!

Вбесена, жената забърза към вратата, но на прага се обърна още веднъж и разтърси гъстата си черна коса.

— Значи тя носи под сърцето си наследника ти, Уоруик? И вероятно се съмнява, че ще преживее раждането.

Мъжът я последва, сграбчи я за раменете и я разтърси с все сила.

— За Бога, Ан, не обичам да посягам на жена, но не смей да ме предизвикваш!

— О, Уоруик! — изхълца дамата и се облегна на гърдите му. — Аз те обичам, имам нужда от теб! И мога да те направя щастлив, докато тя никога няма да успее!

— Стига, Ан! — Гласът му прозвуча по-меко, защото знаеше какво означава за нея, въпреки многото й любовници. — Никога няма да причиня мъка на жена си, не разбираш ли! Аз обичам доброто й сърце.

Разгневена, лейди Фентън се изтръгна от ръцете му.

— Един ден ще се върнеш при мен, Уоруик Чатьм! Кълна се в това! Още по Коледа ще потърсиш страстта в обятията ми!

Тя изскочи навън с шумящи поли, мъжът въздъхна облекчено п прекоси бавно стаята, за да седне отново в стола пред камината.

Само след няколко крачки обаче спря и изгледа втренчено вратата към спалнята. На прага стоеше Женевиев, лека и въздушна в сиянието на пламъците. Светлата й коса се стелеше на меки вълни по крехките рамене. Треперещите й пръсти бяха вкопчени в дървената рамка.

— Всичко ли чу? — попита потиснато Уоруик.

Тя кимна и се усмихна.

— Преди малко имах кошмар и се надявах… — Изречението остана недовършено. Тя се втурна към мъжа си, обви изящните си ръце около врата му и се сгуши като дете на гърдите му. — Благодаря ти… Аз се страхувах, че съм те разочаровала, а ти ми остана верен дори тук, в кралския двор. Това ме изпълва е истинска гордост.